плаката, корицата, в конто участвува.изисквафор¬
мата на буквите да бъде солидно построена.
2. Ако шрифтът e преходен по време, избираме ди¬
намичен, бързо написан, лесно четлив шрифт, кой-
то ще служи за известия, обявления, бележки, це¬
ни на стоки и други и в който бързо преминава-
щият читател ще се задоволи с отличаване на най-
необходимото.
Наборни букви
Гутенберг изобретил инструмент за отливане на
букви. След него всеки печатар употребявал за
своята работа букви с различии типографски мер¬
ки. Това било неудобно в практиката. Опити за въ-
веждане на обща типографска мерна система на¬
правил Фурние, след него Дидо, Бертолд и други
печатари. Cera типографската мерна система в ос¬
новната си част e устроена върху системата Дидо.
Най-малката типографска мярка e един пункт=
=0,376 мм. Един метър при 0° съдържа 2660 ти¬
пографски пункта.
Наборните букви (фиг. 357, А) са отделим малки
метални правоъгълни паралелопипедчета. Те имат:
основа (стъпка, крак), върху която стоят; четири
отвесни страни, конто образуват тялото на осно-
вата или цокъл. Страните наричаме предна, лява,
дясна и гръбна страна. На предната страна има
вдълбана напречна бразда — сигнатура, чрез коя¬
то словослагателят разпознава правилното разпо¬
ложение на буквата. На горната страна на буквата
e разположено тялото на изображението и самото
изображение.
Наборните букви имат еднаква, стандартна висо-
чина за всички кегли.
Под височина на наборната буква (фиг. 357, А)
се разбира височината на цялото метално парале-
лопипедче от основата до изображението на бук¬
вата, т. е. височината включва тялото на основата
и тялото на изображението.
„,—О
У нас се употребявастандартнависочина,равна на
63 пункта (23,692 мм), подобна на австрийската
и белгийската. Съветската стандартна височина на
наборните букви e 66,75 пункта (25,102 мм), а гер¬
ма не ката — 62 2/3 пункта.
Под наименованието кегел (шрифтов кегел или го-
лемина на буквата) разбираме пространството, за¬
ключено между предната и гръбната стена на бук¬
вата, т. е. между крайните линии на долното и гор¬
ното рамо на буквата. Кегелът e строго определен
в пунктове. Букви от един и два пункта няма. Най-
малката големина буква, наречена брилянт.има ке¬
гел 3 пункта, следват букви с кегел 4, 5, 6, 7, 8,
9, 10, 12, 14, 16 и т. н. пункта. Най-големият кегел
букви, излени от метал, достига до 72 пункта (на-
последък леят букви до 96 пункта).
При еднакъв кегел буквите имат различна ширина,
съответна на формата на отделната буква.
Изображението или формата на всяка отделна бук¬
ва e разположено на горната лицева част (глава)
на металното блокче, наречена още раменна площ,
така, че като се подредят няколко букви една до
друга, образуват ред с единна основна шрифтова
линия, както при писането в петлинейната система.
В лицевата част (фиг. 357, В) различаваме: изобра¬
жение на буквата — графичната форма на бук¬
вата с всички нейни части — главни греди, хори-
зонтални греди, серифи и други части. Изображе¬
нието e с огледален, обратен образ, който при отпе-
чатване се обръща в нормален.
Горен, долен, ляв и десен отстъп или рамо. Левият
и деенпят отстъп обикновено оформяват поло-
вината от междубуквеното пространство, а гор-
ният и долният — междуредието.
Централната дълбочина e оформена от вдлъб-
натото поле между гредите на буквата.
Другите части на наборната буква са обозначени
на фиг. 357 А. В.
с d h v р
А В
Фиг. 357. Наборна буква. А— общ изглед. В — лицева- част.
а — основа (стъпка); Ъ -— жлеб на основата; с— кегел (големина); d — ширина;
e — височина на наборната буква; f — тяло на основата; g — тяло на изображе¬
нието; h — предна страна; i— лява страна; j —дясна страна; к — гръбна страна;
1 —сигнатура; m — марка на шрифтолеяра; п — лицева част (раменна площ); о —
изображение на буквата; р — конус; q — основна шрифтова линия и полето на
долния отстъп; г — главни греди; s — хоризонтални греди; t — серифи; и —
горен отстъп (рамо); ѵ — долен отстъп (рамо); w — ляв отстъп (рамо); х— десен
отстъп (рамо); у — централна дълбочина
218
ФУ H к Ц И О H АЛ НО ИЗ'ГР
Формата на буквите не e измислена абстрактно. Тя
e плод на дълговечен опит на писане с различии
инструменти върху всевъзможни писмени материа-
ли. Получавала e разнородни очертания и графич-
ни стойности, докато стигне до най-съвършения си
вид в капиталис монументалис от надписа на Тра-
яновата колона в Рим през 114 година. Тези букви
са изградени с чудна графическа логика. Ръката на
шрифтописеца от раменната става надолу e служи¬
ла едновременно като двигател и пергел за офор-
мяване на кръглите букви на квадратния монумен¬
талис и за измерване на ширините на останалите
му букви. А чувството на шрифтописеца за форма
им придава изящество и монументалност.
Като не говорим за еститическото въздействие, кое¬
то оказва ансамбълът на цялата шрифтова карти¬
на на надписа, буквите, анализирани поотделно,
разкриват редица забележителни закономерности
и графически тънкости в изграждането си. Най-
напред прави впечатление умението на римляните
да прилагат перспективните закони за съкращаване
на образа. Те са установили различии височини на
редовете, право пропорционално уЕеличени наот-
далечаването им от окото на зрителя (плочата e по-
ставена на около 2,5 м височина. Най-долният ред
букви са високи 9,75 см, съеедният — 10,5 см, два¬
та над него — 11 см и най-горните два реда са ви-
АЖДАНЕ НА БУКВАТА
соки 11,5 см). Зада се запази съотношението между
отвесните главни греди и височината на реда, за
написване на буквите от всеки отделен ред e упо-
требено перо съе съответната ширина. В четирите
различии по височина редове e запазено едно и съ¬
що съотношение между дебелината на отвесната
греда (графичната следа, оставена от перото) спря¬
мо височината на реда. То e 1 : 12. Най-високият
ред e 11,52 см, а ширината на отвесната греда на
буквите от този ред — 0,96 см. Най-ниският ред e
9,75 см, а гредата — 0,815 см. Очевидно е, че съот¬
ношението 1 : 12 e запазено навсякъде. Пропорции-
те в този надпис не са случайно установени, а са
плод на сигурни знания. Запазен e също единният
принцип на изграждане в целия надпис. Всички
букви са подведени под един и същ наклон на оста.
Римски надписи намираме пръснати навсякъдеиз
трите континента, където ce e простирала влаетта
на древния Рим, и почти във всички паметници
естетическите и професионалните качества на
шрифта ни удивляват.
Буквите от надписа на Траяновата колона и бук¬
вите от другите стари римски епиграфски паметни¬
ци са били години наред обект за научно изелед-
ване и теоретично анализиране. След първия трак¬
тат за шрифта, написан от веронеца Феличе Фе-
личиано в 1463 г., се появили множество книги.
219