Ші,
главки букви
а
къси букви
букви с горни
дължини
п
букви С долин
дължини
£Г
-дълги букви
3.53. Разположение на различните видове букви в петлинейната система
fgg§E göÄ]
354, Разширяване на средното поле
ва) — равноглава — всички фигури имат еднаква
височина. Когато през каролингско време се уста¬
новили малките букви, малката азбука съдържала
четири вида форми на буквите: къси букви (а, с, е, i,
m, п, о, г, s, и, ѵ, W, х, z), букви с горни дължини
(b, d, f, h, k, 1, t), букви с долни дължини (g, j, р,
q, у) и дълги букви (f, дългото s). За разчертаване-
то на реда с главни и малки букви била създадена
нова система — минускулова или четирилинейна.
Тя заграждала три полета (фиг. 352, А): долно по¬
ле, средно поле и горно поле (по-късно се създало
поле за аксанти и линия за височината на главните
букви, фиг. 352, В). Отначало долното поле било
равно на горното, по-късно се скъсило. Долната
линия на средното поле наричаме основна писмена
линия. По нея протича редът.
Разположение на различните видове букви в чети¬
ри- и петлинейната система: Късите букви се раз-
полагат в средното поле, а горните и долните дъл¬
жини на буквите се разполагат съответно в горното
и долното поле (фиг. 353).
Колкото разширяваме средното поле за сметка на
съседните две полета, толкова горните и долните
дължини на буквите се намалявати шрифтът става
по-широк, защото късите букви заемат по-голямо
пространство, разтеглят реда и в него се събират
по-малко букви (фиг. 354).
Разстояние между редовете
Линиране
За да се подреди естетически даден текст върху
определена плоскост, той трябва предварително да
се „премери", т. е. съзнателно да се приведе в под¬
ходяща обща форма спрямо дължината или еисо-
чината на листа в зависимост от целта, предназна-
чението и дължината на текста.
Най-напред се определят обграждащите текста бе¬
ли полета. При единичен лист обикновено се взе-
мат трите полета — лявото, горното и дясното —
еднакви, а долното остава винаги по-голямо, за да
„поддържа" оптически текста (фиг. 355, а, Ь). Ши¬
рината на белите полета зависи от височината на
буквите и дължината на текста.
Ако листът e сгънат на две и така са получени две
съседни страници, на конто поотделно трябва да
се пише, заради общата форма на разгънатия лист
ние по същия начин трябва да определим странич-
ните полета и горното и долното поле. Но за да
разделим двете страници една от друга, от двете
страни на сгъвката трябва да разпределим шири¬
ната на страничното бяло поле. Следователно по
ширината на листа ще се получат три равни бели
полета и две широки колони. На същото основание
e направено разпределението на печатните страни¬
ци (фиг. 355, с). След като се определят тези полета,
обграденото от тях поле остава за писане (в печа-
тарството — наборно поле). Това поле трябва да
се разпределн така, че да събере целия текст.
Разпределянето на полето за писане на редове на¬
ричаме линиране. Линирането на плоскостта за пи¬
сане има за цел да разпредели повърхността на хар-
тията на съответни редове и същевременно да опре¬
дели височината на буквите и да отчете разстоя-
нията между редовете. Линирането на плоскостта
за писане се прави според целта на писането в за¬
висимост от предназначението на надписа. Обикно¬
вено употребяваме два основни вида линиране.
Линиране за маюскули
Първият вид e линиране в двулинейната система.
Височината на главните букви се определят между
две успоредни линии. Този начин се използува, ко¬
гато работим само с главни букви.
Разстоянието между редове, съставени от главни
букви, обикновено се явява в следните пропор¬
ции — 1 : 1,2 : 3 и 1 :2 спрямо височината на реда.
216
Нечетлив e надписът от главни букви, когато раз¬
стоянието между редовете e равно на разстоянието
между буквите или e по-малко от него.
При шпацирани (разделени) букви трябва да вни-
маваме междубуквените пространства да не са ед¬
накви с междуредовите, тъй като се затруднява
четенето.
Линиране на минускули
Вторият вид e линиране в четирилинейната систе¬
ма. Той e по-сложен, защото в него трябва да се
предвидят височините на главните букви, на мал¬
ките букви и техните горни и долни дължини.
Старите шрифтописци са разделяли реда на три
равни части (фиг. 352, А). Средната част са изпол-
зували за късите малки букви, а другите две ча¬
сти— за горните и долните дължини. Някои букви,
като курсивното f и дългото s, са заемали и трите
части на реда. С това разпределение на реда се по-
лучавали букви с по-големи горни и долни дъл¬
жини, при което междуредовите пространства ста¬
вали широки.
Докато при линирането в двулинейната система
разстоянията между редовете могат да се увелича-
ват и намаляват, без редовете да си пречат един на
друг, при четирилинейната система горните и дол¬
ните дължини задължават да се взема предвид тях-
ното правилно отдалечение един от други; в проти¬
вен случай ще стане застъпване между долните дъл¬
жини на горния ред с горните дължини на долния
ред (фиг. 356, а). Между тези дължини трябва да
остане съвсем малко разстояние, за да не се допи-
рат буквите и за да могат и редовете да „дишат"
(фиг. 356, Ь). Това разстояние може да се увелича-
ва. Обикновено разстоянието между редовете се
изчислява по следния начин: от основната пис¬
мена линия на долния ред се нанася нагоре три
пъти височината на малката буква о, която винаги
e по-голяма от средното поле. От това място започ-
ва основната писмена линия на горния ред (фиг.
356, с). Когато работим с две или повече шрифтови
големини, ние също трябва да съобразяваме шири¬
ната на междуредието да e пропорционална на ви¬
сочината на текста.
В някои случаи се употребяват едновременно и два¬
та вида линиране.
Избор на шрифтови форми
Изборът на шрифтови форми зависи от предназна¬
чението на надписа, от мястото, върху което ще се
напише, от целта и времетраенето му.
Най-напред шрифтовата форма трябва да бъде
съобразена с предназначението на надписа. За
представителии случаи трябва да изберем краси-
вите и тържествени форми на монументалните
шрифтове. Монументалните шрифтови форми под-
хождат за надписи върху сгради, колони, арки, па-
метни плочи, плочи със закони и други. За написва-
че на книга естествено ще предпочетем четливите и
355. Линиране
TX
ÏÏ
J
-
Ц
)
"- .—-----
__V»r*----^^У
abc
356. Линиране на минускули
динамични форми на минускула,а когато възложим
на шрифта декоративна функция, ще изберем ук¬
расните форми, за да ги подредим върху луксозен
предмет или художествено произведение.
Мястото обикновено диктува избора на шрифтова¬
та форма. При достатъчно място широките букви
могат да се разположат най-добре.
При ограничение на използуваното пространство,
в което трябва да се помести дълъг текст, тесни¬
те, сбита форми на отвесните букви и елипсовид-
ната форма на буквата О и пронзводните и са най-
подходящи за случая.
Важно условие при избора на шрифтовата форма
e дали надписът e определен да трае дълго, или
e преходен по време — само за деня или за късо
време.
1. Надпис, определен да трае дълго време,e свър-
зан с разрешаване на сложна художествена задача
във връзка с формата на предмета. Изисква добре
обмислена и детайлирана композиция,съобразена
с общата форма на предмета или сградата, върху
която се поставя, или с елементите на етикета,
217