ìr\ <~k I \r \

U U 1 1\ 1

347. Отличителни белези и четливсст

NM IAH

348. Архитектоничен натиск

оони но

abc

349. Подреждане различии букви една до друга

ЕССѴ

350. Вътрешнобуквена белота

351.Геометрично измерване на междубуквенй пространства

"~Т~Т~ШШ —ипя—^п—Г" ~Т~ШШ~ VГИТ1

Предполага се, че те са съставени от две половинки'
сложени една върху друга, но ако построим такава
буква, например В, с две геометрично еднакви по¬
ловинки (фиг. 346, Ь), ще видим, че горната част на
буквата прави впечатление на по-голяма, на по-
тежка и се издава пред долната. Геометрически
тази буква e съвсем точно построена, следователно
тук имаме работа с оптическа измама, която изменя
формата на буквата. Тази оптическа измама трябва
да бъде коригирана, да бъде оптично изравнена,
ако искаме буквата да бъде статично убедителна.
За това ще ни помогне познанието за оптичната
среда, т. е. ние съзнателно трябва да преместим
средната греда на буквата по-нагоре от геометрич-
ната среда и да я поставим върху оптичната среда.
Това неминуемо ще доведе до леко стесняване
горната част на буквата и дъгата ще се прибере
навътре. Така двете части на буквата ще бъдат оп¬
тично еднакви и статично убедителни. Това се от-
нася и за поставяне на съединителната греда на Ю;
до издигане на съединителната точка на буквите
К и Ж; до изтъняване горната наклонена греда на
К и Ж и т. н.

Във връзка с оптичната среда ние можем да на¬
правим едно интересно наблюдение, свързано с ра-
ботата на окото. Когато четеммалките букви, окото
се плъзга над оптичната среда на буквите и „чете"
само горната половина на реда. Ако покрием по
хоризонтална линия реда от средата надолу, ние
ще можем свободно да прочетем текста, а покрием
ли горната му част — ще срещнем затруднения
(фиг. 347).

Това особено важно условие за четливостта трябва
да бъде използувано много правилно при оформя-
ване знаците на малките азбуки.
В латинската азбука отличителните белези на мал¬
ките букви са натрупани по горната гранична ли¬
ния, а по основната са разположени свързващите
елементи.

Статическите закона, приложени спрямо букви¬
те, са заимствувани от законите на архитектурата,
тъй като буквата се оприличава на сграда, в която
действуват всички закони на тежестта. Понеже раз-
личните елементи на буквата имат различна тежест,
то те трябва така да се съпоставят, щото взаимно
да се поддържат, да има законосъобразна връзка
между тях и да уравновесяват буквата.
Под действието на собствената тежест някои части
на гредите изпитват силно напрежение и се огъват
или надебеляват. Този архитектоничен натиск се
проявява: например (фиг. 348, а—d) в наклонената
греда на монументалното N и М, която e леко из¬
вита надолу (извиването всъщност e получено от
тежестта на опънатата ръка, когато e писано върху
отвесна плоскост); в надебеляване основата на от-
весните и някои наклонени греди — за да се полу¬
чи по-голяма устойчивост (Ь). Когато долната част
на гредата e надебелена, а горният й край e стес¬
нен, буквата получава и особена елегантност (Кре-
счи, таблица стр. 281), а монументалното въздей-
ствие се засилва, когато гредата e разширена пове¬
че отгоре (с); другаде пък e проявено вътрешното
напрежение под напора на тежестта, т. е. появил
ce e ентазисът — лекото надебеляване по средата
на отвесната греда, за да и се придаде грация, как-
то в гръцките колони (d).
Буквите една до друга в реда
Разстояния между буквите и душите
От разгледаното дотук става ясно, че буквите са
съставени от различии елементи, имат различна
форма и конструкция и се подчиняват на известии
оптически и статически закони. Когато пишем
буквите една до друга, в зависимост от комбина-
циите на звуковете в думите различии буквени
форми се подреждат една към друга.
Ако възприемем линейния принцип за определяне
на разстоянията между буквите и независимо от
тяхната форма механически ги разделим с еднакво
големи паузи, ние ще получим в така подредената
шрифтова картина някъде големи междубуквенй

214

ЕШ

птг

юрно поле

средно. поле

ѵо.іно поле

средно поле
шрифтова линия

полно поле

352. А — четирилинейна, В — петлинейна шрифтова система

празнини, другаде пък сгъстявания поради харак¬
тера на формата на буквите. При буквите А, Г, Д,
К, Л, Р, Т, У, Ъ, конто имат открити странични
бели пространства, геометричното отстояние от бук¬
ва до буква би довело до едно подреждане с оче-
бийно отдалечени една от друга или сгъстени една
до друга букви, поради това, че в първия случай
между буквите ce e увеличила белотата между гре¬
дите, а във втория — значително ce e намалила. В
такива случаи прави впечатление, че буквите от
една дума се разделят на части.
За да има приятна съразмерност в подредбата на
буквите една до друга и пространствена връзка
на буква с буква, то междубуквените простран-
ва трябва да се подредят оптически еднакво, като
се спазват някои оптически принципи. Например
две кръгли букви, подредени една до друга (фиг.
349, а), правят впечатление, че са повече отдалече¬
ни, отколкото две букви с отвесни греди (фиг. 349,
Ь), поставени на същото геометрично разстояние.
Това става, защото около буквите О се открива
свободно бяло поле, което въздействува върху око¬
то по-силно с излъчената от полето светлина. Същс
трябва да се има предвид при съчетанието на буква
с отвесна греда в съседство с кръгла буква (фиг.
349, с). Всички разстояния в посочените случаи
трябва да се коригират оптически чрез приближа-
ване или отдалечаване на съседните букви, като се
преценява плоскостното съдържание на белите
междубуквенй пространства.
Според принципите на старите майстори.като Ви-
чентино, Талиенте и Палатино, разстоянието между
буквите в една дума на техния сбит и тесен кур¬
сив канчелареска романа трябва да бъде колкото
дебелината на отвесната греда на буквата n, а от-
стоянието от дума до дума — колкото ширината
на едно п.

Едуард Джонстън пише, че средното разстояние
между две думи трябва да бъде по-малко от ширина¬
та на буквата о. Разбира се, тук става дума за опти-
ческите разстояния и винаги трябва да се има пред¬
вид характерът на буквите и ширината на шриф¬
та. А Ян Чихолд съветва, че „най-доброто правило
e разстоянието да се отмерва така, щото да може
да се поставя едно I помежду двете думи заедно
с полагаемите му се междинни разстояния".
Задачата на добрия шрифтописец e да пише бук¬
вите, като им придава най-добри форми и да ги по¬
ставя в плоскостта една до друга така, че между¬
буквените пространства да са оптически еднакви.
При подреждане да се отчита вътрешнобуквената
белота (фиг. 350), която играе важна роля в опреде¬
ляне съдържанието на плоскостта.
Ако построим един надпис, съставен от букви с
кръгли и отвесни греди или с големи странични вът-
решни белоти, ние ще получим една нестройна гра-
фична картина, в която в междубуквените разсто¬
яния при буквите А, В, Г, Е, С, О се получават го¬
леми бели пространства, а при отвесните греди на
буквите И, М, Н, П пространствата се сбиват.
Рудолф фон Лариш, за да докаже, че геометрич¬
ното измерване e неправилно, прибягва до мрежа
от квадратчета, като в нея вписва буквите на една
дума. Броят на квадратчетата ясно показва несъот-
ветствието на междубуквените празноти (фиг. 351).
Подреждане на буквите в редове
Ръководни линии

Римляните са писали само с главни букви, поставе¬
ни в хоризонтални редове. Височината на всеки
ред, т. е. височината на буквата била ограничена
между две успоредни линии, като долната линия e
основната писмена линия. Тази система на писане
ще наречем двулинейна система, маюскулова или
изокефална (от гр. ïaoç.~ равен и хесраХт^ — гла-

215