Серифи във вид на разцъфнало цвете
Фуриус Дионисиус Филокалус през 384 г. употре¬
бил нов украсен сериф за плочата на папа Дама-
сий (фиг. 81 и 337, с). Този сериф прилича на раз¬
цъфнало цвете. Всъщност той e подобрение на се¬
рифа от 48 г. пр. н. е.: по средата на двата рога e
прибавена една перла — една малка дъгичка, а
краищата на двата рога са извита надолу.
Калиграфите развили богато орнаментирани сери¬
фи с най-разнообразнп форми.
В манускриптите от VIII век украсните серифи на-
подобяват извивките на филизите на лозата (фиг.
337, d), завършват с плетеници, двойни линии и
други, докато някои начални букви (инициали)ста-
нали обект за богата украса. Инициалите заемали
голяма част от страницата и били украсявани със
сложна геометрична, растителна или животинска
орнаментика.

Готиката и Ренесансът също имали своите украс-
ни серифи.

Барокът и Рококото развили елегантните и пре-
трупани серифи, например сериф, завършващ с топ¬
ка, с разцепена лента, отсечени краища (фиг. 338).
Едностранен сериф и двустранен сериф
Няколко букви завършват в мястото на съединя-
ването на главната и допълнителната греда горе с
тъп или остър връх. При буквите с тъпи върхове са
се получили две форми серифи: първата форма —
едностранен сериф, втората — двустранен сериф.
Едностранният сериф ce e развил в букви, на кои-
то двете наклонени греди или отвесната и накло-
нената греда в горния си край се съединяват и се
застъпват. Обикновено при небрежно и нервно пи¬
сане горната част на дясната наклонена греда за-
стъпва лявата и излиза над нея, малко напред вля-
во. Едностранен сериф може да се оформи и когато
краят на някои греди остава свободен. Свсбодни-
те краища на букБите V, X и Y са пригодени за
образуване на едностранен сериф.
Едностранен сериф се получава в левия горен или
долен край на буквите В, D, А, Е, L, Р, R, при
конто дясната част на гредата завършва с кръгооб-
разна извивка или с права линия.
Като пръв предвестник на едностранния сериф мо¬
же да се приеме архаичната гръцка форма на буква¬
та А от VIII—VII век пр. н. е. и латинската форма
на буквата А от VI—IV век пр. н. е., в която
дясната наклонена греда изскача над лявата
(фиг. 339, а). По това време в буквите M и N не
са развити такива форми, защото те са писани с
един замах, без Едигане на ръката.
По-късно, от I век пр. н. е. до I век от н. е., този
признак се явява в завършващите с тъпи върхо¬
ве букви A, M и N, чиито наклонени главни греди
силно изскачат нагоре наляво над второстепенните
греди, без да образуват серифи. Характерно е, че
тук двете греди на M изскачат нэляео.

а !і

340. Математически и оптически квадрат

341. Зрителни измами

342. Зрителни измами

Ясно изразен едностранен сериф, добре оформен
и съобразен с горната хоризонтална линия за пи¬
сане, се появява в главните букви A, M и N по епи-
графски надписи от Рим — между 10 до 15 год., а
в Неапол и Херкулан — между 30—60 година.
Серифите на буква M имат вече противоположни
посоки — наляво и надясно.

Такъв едностранен сериф, обърнат наляЕо.се явя¬
ва върху лявата греда на буквите V и Y.
В малките букви едностранният сериф се развива
заедно с унциала от III—IV век и едва в VI век се
утвърждава.
Двустранен сериф

Двустранният сериф ce e развил, както едностран¬
ният, върху съединяванията на гредите или в сво-
бодните краища на гредите (фиг. 339, Ь).
Оптически и статически закони
При изграждане формата на буквата трябва да се
имат предвид редица оптически и статически зако¬
ни, конто съдействуват за усилване на архитекто-
ничната устойчивост и на естетическото въздейст-
вие на буквата.

Ако разгледаме написания текст като светлинно
въздействие, ще установим редуване на светли и
тъмни плоскости, конто излъчват повече или по-
малко светлина в зависимост от големината на за-
еманата от тях плоскост. Буквените форми задър-
жат, поглъщат светлината, а големината на меж-

212

------------------- >----------------< >-----------<--------->

343. Зрителни измами

гее оек

344. Коригиране на оптическата измама

■А« ■ А«

НОПА НОПА

345. Коригиране чрез оптически изривняване

В В Е.Е К К

abc
346. Геометрична и оптична среда

дубуквените пространства всъщност измерваме с
количеството отразена светлина от белите полета
между буквите, от основата, върху която e напи¬
сан шрифтът. Борбата между черните плоскости на
шрифта и отразената светлина от бялата шрифтова
основа, т. е. борбата между форма и светлина дава
оптичния ефект. Балансирането на тези плоскости
ще наречем оптическо изравняване.
При еднакви геометрически форми и плоскости в
зависимост от разположението им в пространство-
то някои елементи доминират и пораждат така на-
речените „зрителни измами". Например:

1. Математическият квадрат (седнакво равни стра-
ни) изглежда по-висок. За да коригираме „измама-
та", трябва да разширим малко хоризонталните му
линии (фиг. 34).

2. Еднакво дебели линии, поставени в хоризонтал-
но положение, изглеждат по-широки от тези, по¬
ставени във вертикално положение (фиг. 341).

3. Една и съща форма, поставена върху светла ос¬
нова, изглежда по-малка, отколкото върху тъмна
основа (фиг. 342).

4. Перспективни съкращения. Ако върху една го¬
ляма плоскост са написани еднакви букви, то тези,
конто са по-отдалечени от окото, изглеждат по-

"малки. Римляните коригирали зрителната измама,
като увеличавали височината на отдалечените бук¬
ви (виж таблица стр. 250 и 251).

5. Ако на еднакво дълги отсечки прибавим различ¬
но насочени заспчащи ъгли, то отсечките ще се
„разширят" или „стеснят". Познаването на този оп¬
тически факт e много важно условие при поста-
вяне украсните елементи на буквите (фиг. 343).
Начертаем ли буквите Г, Б, Е, Н, П, Т, О с еднакво
равни греди, ще забележим.че хоризонталните гре¬
ди „изглеждат" по-широки и по-тежки. Явно е, че
това се дължи на зрителна измама. За да се кориги-
ра „оптическата измама" и за да не тежат гредите,
хоризонталните греди трябва умишлено да се напра¬
вят съвсем малко по-тънки от отвеснпте (фиг. 344).
Наред с буквените форми окото възприема и
отчита междубуквените пространства, конто създа-
ват еднакъв ритъм между буквите, четенето про-
тича плавно, ако те са оптически еднакво отдале-
чени едно от друго. Но характерната форма на ре¬
дица букви, съпоставени с останалнте, не вннагн
допринася за п'равнлния ритъм в реда. При писа¬
не ние съзнателно трябва да подпома'гаме ритъма
чрез оптическо изравняване. Например:
Ако разстоянията между две отвесни или две кръг-
ли букви са геометрически еднакви,то кръглите
букви изглеждат по-отдалечени една от друга (и ще
постъпваме, както e показано по-долу в „Буквите
една до друга").

Ако облите букви О, С, G, Q и буквите, конто
завършват горе с остри върхове _ A, M и прочее,
са геометрически еднакво високи с останалите от¬
весни букви в реда, те ще правят впечатление на
по-малки, понеже разкриват около себе си големи
бели празнини, тъй като кръгът се допира само
в две точки до линиите за писане, а триъгълникът
докосва само горната линия с единия си връх (фиг.
345). За оптическото изравняване на буквените
големини необходимо e тези букви да се уголемят
и съответно да преминат над и под шрифтовите ли¬
нии. Буквите О и С обикновено излизатотгоре мал¬
ко повече, отколкото отдолу; в противен случай те
ще нарушат основната шрифтова линия и ще „пад-
нат" под другите букви.

Поради особеното устройство на очната ябълка хо¬
ризонталната очна oc e повдигната малко над reo-
метричната среда. От перспективата знаем, че окото
обхваща по-малко зрително пространство над оп-
тичната ос (в перспективата зрителната ос съвпада
с хоризонта) и по-голямо пространство под нея.
Главният лъч, който пробожда оптичната ос, раз-
деля ъгъла на зрението, като 45 градуса от ъгъла
на зрителното поле се падат на горната част и 65
градуса на долната. Затова оптичната среда не
съвпада с геометричната среда, а се установява и
изобразява малко над последната (фиг. 346, а).
В шрифтовата практика това физиологично явле¬
ние се отразява върху формата на букви, конто се
разделят на две. тіоловини по отвесна линия, на¬
пример: В. 3. Е, К и други.

213