ti. „Съобщение", гравирано върху скала

В книгата „Commentarios reales", Лисабон 1609, от
испанския историк и изеледовател на живота и ис¬
торията на инките Гарсиласо де ла Вега (Garcilaso
de la Vega, 1537—1616), чиято майка била от пле-
мето инки, намираме описание какво представля-
вало едно кипу. „За войната, управлението, данъка,
церемонията имало различии кипу и във всяко от
тях множество възли и превързани конци — черве-
ни, зелени, сини, бели и т. н., така както ние нами¬
раме разлика в нашите двадесет и "етири букви, ка¬
то ги подреждаме по различии начини, за да преда-
дат различии звуци (звукови съчетания, думи), така
и индианците получавали голямо число значения
при помощта на различното разноложение на въз¬
лите и на техните Цветове" (Виктор Александрович
Истрин, „Развитие письма", стр. 72).
Някои автори считат, че чрез това възлово „писмо"
се предавали и сложни съобщення — „записвали"
са закони, хроники, астрономически данни и сти-
хове, което e мал ко вероятно.
По-сложен комплекс предметно „писмо", в което
влизат и изобразителни елементи, са съетавените
от върви и раковини колани, употребявани от ин-
дианското племе ирокези в Северна Америка като
средство за съобщення. Те нанизвали на дълги
върви кръгли, пробити в средата парченца от разно¬
цветий раковини. Навързаните една за друга върви
образували широката плоскост на колана. Употре-
бяваните раковини ирокезите наричали вампум
(wampum) и от това наименование коланите полу¬
чили името си вампум-колани (фиг. 5). Обикновено
коланите бивали едноцветни. Понякога от цветни
раковини нанизвали примитивна рисунка.
Това „писмо" имало два извора за въздействие.
Първият бил цветът, който приел символично зна¬
чение. В по-сложните колани навлизал и вторият
елемент — рисунката, която допълвала или изяс-
нявала смисъла на съобщението.
Ханс Йенсен изброява редица Цветове, конто иро¬
кезите използували в своите колани от раковини

като символи. Например: „тъмният цвят означавал
неприятност, черният или виолетовият — опасност
или враждебност, белият — щастие, мир или бла¬
говоление, червеният — война". Прибавените „ри¬
сунки" категорично определяли значението на ко¬
лана. Ако съеедното племе получило например че¬
рен колан с червена брадва — това означавало обя-
вяване на война; ако коланът бил бял и изобразени-
те две фигури са хванали ръцете си — мир.
Последният вид предметно, мнемонично „писмо" e
ароко (aroko — предметно писмо). То се съетои от
последователно навързани части на предмети. „Че-
тенето" на ароко почива на акрофоничния прин¬
цип — „четат се" думите или първите срички и
букви на предметите, конто съответствуват в гово-
римия език. То e употребявано от различии запад¬
ноафрикански негърски племена.
Игнац Ж- Гелб (lgnac J. Gelb, роден 1907) в кни¬
гата си „A Study of Writing" цитира Кингслей, кой¬
то e направил описание на обичаи от Западна Аф¬
рика. Западноафриканските туземни певци се пре-
питавали от певческото си изкуство, като пътували
из страната. Те носели съе себе си мрежа, пълна с
различии предмети —стрели, пера, глави наптицн,
кокали, парче одрана кожа с косми и други. Всеки
предмет напомнял за определена песен. Предпола¬
гай, че съдържанието на всяка песен e било свър-
зано съе значението на предмета, например: стре¬
ла — бойна песен; глава на пойна птица —лирична
песен; парче одрана кожа с косми — ловна песен и
прочее. Този, който „поръчва" песента — слушате-
лят, —си избира определен предмет и по него седо-
говаряли за цената преди изпълнението на песента.
Първобитният човек, наблюдателен ловец, изпра-
щал или оставял на специално място предмети, за
да напомни някому нещо уговорено или да съобщи
за свое наблюдение — добро място за лов, опас¬
ност и други. Но не всичко може да се изпрати, за
да се напомни за него. Не може да се изпрати на¬
пример реката, планината, голямо животно —
мамут, слон, елен. А изпратеният предмет не могъл
изцяло „да разкаже" случилото се събитие.
Наблюдателността отдавна вече била родила ху¬
дожника. Нуждата от общуване станала добър съ-
ветник. Тогава първобитният човек се досетил да
използува рисуването, като му възложи пратени-
ческа мисия на съобщение. Това хрумване e най-
значителното достижение в развитието на първо-
битния човек, то e открило пътя на културата.
Отначало той рисувал или дълбаел своите „съобще¬
ння" върху екали (фиг. 6). По-късно, като скрепил
върху траен преносим материал изображения на
предмети, хора, животни или на природни явле¬
ния, подредени според хода на миелите си, той из-
пратил нарисуваното, за да сподели с друго лице
своите наблюдения, преживявания и мисии. Из-
пратените рисунки на предмети, видени отдругото

14

лице, припомнили и възобновявали у него предста¬
вите за самите предмети в същия порядък, както в
изображенпето, и предизвикали съответните мис-
ловни процеси.

Така се появило пиктографичното писмо.
Пиктографичното писмо e най-старият способ за
скрепяване на мисли с помощта на рисуването, с
явната цел за съобщення. (Думата пиктография —
картинен шрифт, картинопис — e съетавена от
латинската дума pictus — рисуван, писан сбагри и
гръцката дума урафш — пиша.)
Пикографичното писмо представлявало проста ри¬
сунка или по-сложно изображение, предназначено
за съобщение, което с елементарни мисли „разказ-
вало" едно определено събитие и можело да се „чете"
и разбере от всеки, макар той да не знаел езика на
народа, който го e писал.

Пиктографичното писмо се осъществявало в една
проста картинна композиция чрез отделни рисунки
на предмети, на хора, на животни и други — наре¬
чени пиктограми (лат. pictus—рисуван и гр.ура[і|іа
— пнемен знак, буква). Пиктограмата e картинен
знак, който съответствува на съществителна, с на-
гледно значение дума от едно просто изречение. Тя
e отделна рисунка на предмет, която не фиксира
реч, а носи своето смислово значение, без да e свър-
зана с езика на този, който я рисува. Тук e важно
не звученето, а смисълът. Зрителният знак носи
своето съдържание.

Образците на пиктографичното писмо, т. е. отдел¬
яйте пиктограми трябва да се възприемат в буква¬
лен смисъл—те напомнят и означават точно това,
което e нарисувано. Всеки образ носи своя собст¬
вен смисъл: „лодката" e лодка, „реката" e река,
„еленът" e елен и други. Например пиктографичпо
e изображението „мъж лови елен".
Ако няколко души, конто говорят различии езици,
„четат написаното" пиктографично изображение-
то в говоримия език на българина ще звучи така:
„мъж лови елен", на французина — „homme chasse
un cerf", на германеца —„Mann jagt einen Hirsch".
Но и тримата ще разберат съдържанието на пикто¬
грамата „място за лов на елени", защото няма никак-
ва връзка между изобразената зрителна „шрифтова"
картина и звуковата картина (звуковете на говори¬
мия език, т. е. тези, конто оформят.думите и носят
определено съдържание), която съответно се по-
ражда чрез слуха в съзнанието. Липсата на такава
връзка e най-важният и особен белег на пиктогра¬
фичното писмо. В пиктографичното писмо все още
се разказват фактите и случките чрез рисунки. То
не e истинско писмо, a e зачатък на писмо, първият
опит да се изрази известна мисъл чрез рисунки.
Картинните знаци не са били придобили още по¬
стоянно и договорено значение.
Ако разгледаме една пиктографична композиция —
„писмо" и сравним съетавните им части с тези от ед¬

но просто изречение, ще установим значителна при¬
лика. Когато са нарисувани одушевени предмети,
конто вършат известии действия чрез поза, мими¬
ка, движение — например елени бягат, бизони на-
падат човек, ловци стрелят или ловят елени, жена
събира мед, хора копаят, играят и т. и., то изобра-
зените движения предават съответните глаголи.
Чрез тях се разказва. Самите пиктограми на пред¬
метите са съществителните имена. Другите части на
изречението се подразбират. Числителните напри¬
мер се образуват от повтарянето на една и съща ри¬
сунка — „лодка" — „пет лодки".
Пиктографичното писмо срещаме изобразено върху
различните материали, екали, камък, кост, съд,
дърво (кора на бряст), метал, облекло, кожи и дру¬
ги; за написването му са употребявани разнообраз¬
ии начини на рисуване — гравиране, рисуване с
багри, бодене с игла, дълбаене.
Най-старитезапазени пиктографични изображения
са гравирани или рисувани върху екали и камък.
Те се отнасят към палеолита, а по-младите са от
бронзовата епоха и началото на желязната.
Пиктографичното изображение, издраскано, из-
дълбано в скала или камък, наричаме петроглиф
(от гр.техро; — камък, скала и yXútpw — дълбая),
а когато същото e нарисувано с багра върху скала
или камък — петрограма (от гр. nézpoç — скала,
камък и гр. ура[л(і,а — писмен знак, буква).
Пиктографичното писмо e използувано за известия,
ловни съобщення, предупреждения за опасност.
любовни напомняния; за записване на събития —
сражения, военни походи; за откраднат добитък,
производствена дейност, петиции, договори и др.

7. Идеограма. От пещера та Пасиега

8. Идеограма. Петиция до Конгреса в САЩ

15