При оформяне хоризонталната линия на серифа в
главните букви наклоненото перо се завърта и се
поставя да съвпадне с хоризонталната линия за пи-
сане. С движение отляво надясно по тази линия
очертаваме къса линийка, която излиза от едната
или от двете страни на гредата. За да оформим
извивката, отново се връщаме към левия или десния
край на линийката и теглим извита черта (фиг.
332), която започва от върха на линийката и по¬
степенно се прелива с края на гредата на буквата.
При отвесно поставените серифи в хоризонталните
греди постъпваме по еыция начин, както при изви-
тите линии, но обръщаме ръба на перото отвесно
и изписваме отвесна линия.

Малките букви са писмени форми и за разлика от
монументалните те запазват основната форма на
буквата и дуктуса на писането. Затова серифите
в малките букви, написани с наклонено перо, за¬
пазват наклона на перото и завършващите им
линии не съвпадат с линиите за писане.
Триъгълни серифи

Триъгълните серифи са подобии на извитите, но
дъгообразната линия e заместена от права линия
(фиг. 333).

Този вид серифи са употребявали гравьорите на
зъмби при изготвяне на надписите върху монети-
те. Правата свързваща линия e била по-удобна за
щихела. Този вид серифи дава неспокоен изглед
на буквата и серифите стоят като прикачени към
гредата. В писаните надписи формата „триъгълни
серифи" се явява, когато за писане се употребява
правото перо.

Характерни са буквите на ирландския полуунциал
от VII век, изградени с триъгълни серифи, писани
с право перо.
Топковидни серифи

В Софийския археологически музей се съхраняват
монети от различии епохи.чиито надписи имат един
малко познат вид серифи — топковидни (топчести,
кълбовидни).

Букви с еднакво дебели греди завършват със се¬
рифи във вид на топка. Тези серифи придават осо-
бена декоративна красота на шрифта и се свързват
добре с изображенията върху монетите и с точки-
те по ръба им. Този вид серифи, изглежда, e бил
познат на древните народи много отдавна. Напри¬
мер монета, сечена през периода 612—480 г. пр. н.
е. в град Атина (фиг. 334, а), с писаните отдясно
наляво букви и архаично А с наклонена хоризон-
тална греда, красноречиво доказва това.
Текстът в много монети на Александър III Велики
(336—323 пр. н. е.) e оформен с топкообразни се¬
рифи. Може би оттам те са се разпространили на-
всякъде и са станали модни (фиг. 334, Ь).
Особено изобилии са примерите на букви с топко¬
образни серифи върху монети, сечени през тракий-
ско време по наши земи от Лизимах (361—281 г.

пр. н. е.), приемника на Александър Велики (фиг.
334, с),—и по-късно от автономния град Одесос
(200 г. пр.н.е.) (фиг. 334,d), от Севт III (фиг.334,е)
и други. Характерно е, че всички монети с този
вид серифи са сечени от градове по крайбрежието
на Бяло и Черно море, като се започне от Халки-
дическия полуостров, Марония, Ортагория, остров
Тасос, Енос, Месемврия, Одесос, Дионизопол(Бал-
чик), Томи (Кюстенджа) и се свърши чак до брего-
вете на Колхида (от времето на Лизимах и Аки).
Срещаме по-късно и римски монети, сечени в Ма¬
кедония като Римска облает 92—88 г. пр. н. е. В
тях се виждат римските знаци S и L. Има денарий
на Марк Антоний от 44 г. пр. н. е. с топковидни
серифи.

Има и партянска монета с монограма А на Фраатак
и Муса (фиг. 334, f). Горният край на тази буква А
завършва с широка хоризонтална греда, която из¬
лиза вляво и вдясно от буквата и завършва с топ¬
кообразни серифи. Стопка e заместена и напречна-
та хоризонтална греда на А.
Тлъстпи серифи

Тлъсти серифи се получават, ако пишем с перото
„Рустика" букви с хоризонтална ос.
Когато наклонът на перото премине повече от 45°,
главните греди на буквите значително се изтъняват
за сметка на хоризонталните греди.
Серифите се изравняват по дебелина с хоризон¬
талните греди, получават подчертано надмощие над
отвесните греди и потискат буквата. В сравнение
с главната греда те са по-дебели, по-масивни, по-
тлъсти (фиг. 335, а).

При оформяване на безосовия ежиптиен с перото
„Редис" се очертават тлъсти серифи (фиг. 335, Ь).
Тлъсти серифи можем да получим също, ако вър-
тим правото перо по посока на гредите (фиг. 335,с).
От формата на рустиката постепенно са се разви¬
ли книжните форми от I—IV век; през XIX век се
развила печатарската форма на италиена.
Тънки серифи

Тънките серифи са най-късната форма серифи.
Те са получили формата си от металната остра игла
или щихел за гравиране върху медни плочи, като
гравьорът e изтеглил с иглата тънка права огра-
ничаваща линия, излязла встрани от гредата (фиг.
336, а). Тази линия не се свързва чрез преход с ос¬
новната греда; рядко се свързва и с второстепенна-
та. Правото перо също очертава с дебелината на
своя ръб тънки водоравни серифи (фиг. 336, Ь).
В противовес на тлъстите серифи, тънките серифи
са нежни, тънки прави линии, конто силно контра-
стират с плътната греда.

В печатарската практика този вид сериф e бил въ-
веден от Гранджан, подобрей от фамилията Дидо,
възприет и разпространен от Бодони и Валбаум.
Фирмен Дидо e създал букви с най-голям контраст
между тънкия сериф и плътните греди.

таг

abc

335. Тлъсти серифа

a D

336. Тънки серифи

ІШі Е< I I

Ь cd

337. Разцепени серифи

звьв

а Ь с

338. Украсни серифи

AAV АІѴ

a b

339. Едностранен и двустранен сериф
Украсни орнаментални серифи

Самото име на този вид серифи показва, че те ос-
вен функционалното си значение, служат и за ук-
раса на буквата (фиг. 328, 337, 338).
Разцепени серифи

Върху монети от 200 г. пр. н. е., сечени по нашите
земи в Одесос (днешна Варна), с образа на Алек¬
сандър Велики (фиг. 337, а), и в надписа от Елев-
зисот48г. пр. н.е. (фиг. 80 и 337, Ь) намираме бук¬
ви, на конто серифите са декоративно раздвижени.
Понеже местата на съединяването на двете греди
или останалите свободно завършващи краища на
гредите са разцепени по средата под ъгъл и обра-
зуват заострени рогоподобни завършъци, общото
впечатление от буквите e неспокойно, като че ли
са настръхнали.

Този вид серифи имат епиграфски и гравьорски
произход.

211