в
CD
Bcû
добре
324. Вътрешна форма на буква В
ADI 01
a b
a b
I
a b
325. а — без серифи, b — с добавени серифи
И
a b
326. Развой на монументалните серифи
bu bu
327. Серифи оформени с право и с наклонено перо
22. Разстояние между буквите наричаме геоме¬
трического разстояние от края на предната буква
до началото на съседната буква, но също и цялото
бяло поле между двете букви.
23. Междуредие — пространството от ред до ред
и още пространството между долната дължина на
горния ред до горната дължина на долния ред.
Серифи
Думата „Сериф" (от англ. — serif и surryphs) про-
излиза от арабска или латинска дума, която чрез
холандското schreef e достигнала в Англия като
дума за обозначение на една особено характерна
част на буквата. Обикновено в речниците уеднак-
вяват думата „сериф" с думите „рогче", „завър-
шък", „надебеляване", „нарастък", конто не изчер-
пват цялостно въпроса за серифа. В повечето слу¬
чаи думата определи само едно негово качество
или вид.
Различните народи са дали различии наименова¬
ния на серифа. Например:
Римляните употребявали думата cornua (от лат.
cornus, us — мн. число cornua — рог, човка, клюй);
Германците употребяват Schraffen и Serif;
Французите — empattement, което e заето от вид
архитектурен градеж или средно-
вековен архитектѵрен орнамент
(XII—XIII век);
Италианците — terminazione—предел (завършък);
Англичаните — serif;
Холандците — schreef;
Руснаците — засечка;
Чехите — доскоро patky pisem — пета на
буквата, cera serif;
Поляците — szeryfy.
У нас трябва да приемем получилата в шрифтовата
литература широко утвърждение дума „сериф".
Серифите са графична добавка към краищата на
гредите на буквите. Те ги ограничават, обогатяват
формите им и придават красота, устойчивост и за¬
вършен вид на цялата буква (фиг. 325).
Серифите имат функционална и естетическа за¬
дача — дооформяват основната форма и украсяват
буквата.
Освен в отделната буква серифите се изявяват и
в общата шрифтова картина. В ансамбъла на це-
лия ред от главни букви серифите образуват две
прекъеващи се прави линии, с което подчертават
хоризонталната редова граница и улесняват окото
да премине по реда.
Произходът на формата на серифа води началото
си от техниката на ваятеля и начина на изработ-
ване на надписи върху камък с длето. Каменоде-
лецът, за да ограничи изеечената греда на буква¬
та, обръщал длетото и го поставял напреко на гре¬
дата. Последвал удар. От удара дребни частици от
камъка около изеечената греда и напречно поста-
вения инструмент се разчупвали. Правият ъгъл
между тези взаимоперпендикулярни линии се на-
рушавал от оронените дребни частици.Образувала
се малка назъбена извивка. За да я нзглади, каме-
ноделецът се принудил да я оформи като лека из¬
вивка.
Серифите в най-старите гръцки и римски надписи
са дълбани случайно, без правило. По-късно сери¬
фите засичали главните и второстепенни греди пер¬
пендикулярно на посоката на гредите, като изска-
чали малко извън тях (фиг. 326, а). През класичес-
ката римска епоха външните краища на серифите
на отвесните и наклонените греди, независимо от
наклона на последните, заели хоризонтално поло¬
жение и се установили от двете хорнзонтални ли¬
нии за писане, като се свързвали с края на гредата
чрез къси дъгички. Серифите на хоризонталните
греди станали отвесни (фиг. 326, b), а в някои бук¬
ви Т, E, L — леко наклонени.
208
•Ѳ«
Z_i
—
Я
(TP
u
s
F
s
я
о
га
с.
328. Видове серифи и тяхното наименование
Постепенно формата на серифите се обогатила с
нови видове. Перото също създало свои форми. В
заглавните текстове на прецизно написаните ръко¬
писи перото подражавало на буквите от монумен¬
талните надписи и залазило почти епиграфския ха¬
рактер на буквата. Но шрифтописецът се отърсил
от епиграфското влияние и създал форми на се¬
рифи, присъщи на подвижноетта на перото. Фор¬
мата на серифа зависи от инструмента за писане
и от наклона му спрямо линиите за писане. Сери-
фът обикновено в малките букви запазва същия
наклон. Съществената разлика в наклона и форма¬
та на серифа проличава, когато сменим правото
перо с наклоненото (фиг. 327).
По форма серифите биват (фиг. 328):
1. Скрити, неизразени серифи. 2. Извити серифи.
3. Триъгълни серифи. 4. Топковидни серифи.5.Тлъ¬
ста серифи. 6. Тънки серифи. 7. Украсни, орна-
ментални серифи.
По мястото, което заемат в буквата, серифите би¬
ват: едностранни серифи и двустраннн серифи.
Скрити серифи
Отначало шрифтовите майстори изрязвали върху
паметните плочи букви с еднакви дебелини (фиг.
326 и 329, а). Скоро естетически и технически под-
буди ги накарали да изоставят строгата геометрич-
но права линия. За да нарушат монотонноетта на
правата линия,те я огънали леко по средата и я из¬
вили навън в двата края на гредата. Тази пружини-
раща линия от едната страна на гредата, съпоста-
вена със съседната линия на гредата,пружинира-
ща на противоположната страна, придава динами¬
ка на главните и второстепенните греди чрез срещу-
положно действуващите сили на линиите и чрез
полученото разширяване в краищата на гредите.
Получило се напрежение на линиите (фиг. 328 и
329,Ь).Буквата станала по-свободна, художествена
и завършена. Този стремеж към динамика, украса
и графическо обогатяване дал начало на един нов
графичен елемент — серифите.
Макар при тези букви да не са оформени още се¬
рифи, новият графичен елемент e заел своето есте-
тическо място.
Ако проследим двете успоредни линии, конто офор¬
мят една главна или второстепенна греда, ще ви¬
дим, че тя в средата си e стеснена, а към двата
си края — надебелена. Това натрупване на графич-
но вещество по края на гредите, което още не на-
рушава дебелината на гредите и не излиза извън
тях, ние ще наречем неизразени, скрити серифи.
Богат материал за зараждащн се скрити серифи ни
дават надписите, намерени в Пренесте от годи ни-
те 250—150 пр. нашата ера.
Извити серифи
Извитите серифи (фиг. 328) имат епнграфски харак¬
тер и както вече видяхме, произлизат от камено-
делската техника. Формата на извитите серифи се
съетои от следните съставки: права ограннчаваща
линия, която излиза малко извън ширината на гре¬
дата, и дъгообразна линия, която свързва края на
гредата с изскочилата встрани къса права линия на
серифа.
Съединяванията между хоризонталната и дъговид-
ната част на серифите в повечето римски надписи
завършват остро (фиг. 330, а), а в редки изключе-
ния, и то при много едри букви, завършват със съв-
сем малка отвесна отсечка или заоблено(фпг.330,Ь).
Извитите серифи са характерна добавка на римски-
те монументални надписи. В II век пр. н. е. те за¬
вършват гредите на буквите от основната форма на
капиталиса—т.е.поставениса перпендикулярно на
направлението на еднакво дебели греди (фиг.331,а).
През I век пр. н. е. извитите серифи се вливат гра¬
циозно в появилите се вече главни и второстепенни
греди на класическата форма на капиталиса: горна¬
та и долната линия са хорнзонтални (фиг. 331,Ь).
Тази форма e повлияла върху писаните надписи.
През XV век, когато буквата станала обект на ма-
тематическо изеледване, много автори се опитали
да построят конструкциите на буквите по геоме-
трични канони чрез пергел и линия. Серифите съ¬
що са били изграждани с пергел.
Геометрично изградените извити серифи въздей-
ствуват сухо. Те трябва да се рисуват не като чет-
върт окръжност, а като параболи, което им при¬
дава артистичност и красота.
209