в

А—В—Височина на реда, кегел; С — шрифтова линия; D — горна линия на главните букви; а — горна оптическа
компенсираща линия на кръгли и островърхи главни букви; Ь — долна оптически компенсираща линия.
1 — главни греди; 2 — хоризонтална греди; 3 — полегати греди; 4 —съединителни греди; 5 — кръгли части, ос I и
ос II; 6 — вътрешна форма на буквата, око; 10 — серифи; 12 — опашка; 14 — гръбнак; 17 — свръзка; 19 — вряз-
ване; 20 ■— ъгъл; 21 — аксанти и диакритически знаци; 22 — разстояние между буквите

322. Съставки на главните букви и техните наименования

Наименованията и функциите на отделните състав¬
ки и частите на буквата са следните (фиг. 322 и
фиг. 323):

1. Основните или главни греди са линии, конто но¬
сят архитектоничната тежест в конструкцията на
буквата. Обикновено те са широки и отвесни (с из-
ключение на тънкостебленото N и понякога М). На¬
пример отвесната главна греда носи дъгата на бук¬
вата Р и буквата D, или хоризонталните греди на
буквите E и F; двете главни греди на буквата H
крепят средната хоризонтална съединителна греда.
Някои автори, за да означат тези линии, употребя-
ват думата „хаста" от латинската дума hasta, a e със
значение прът, копие. Среща се още „главен стълб",
„отвесен стълб" и „фют" от френската дума fût —
средната част на стълб (между основата и главу-
лека). Ние ще употребяваме думата „греда", която
e по-близка до смисъла на понятието „изграждане
на буквата".

2. Хоризонтална греди. Те спадат към допълни-
телните греди и са успоредни с линиите за писане.
Обикновено са тънки (нямаме пред вид буквите с
хоризонтална ос, където e обратно) и завършват
свободно, както при буквите Б, Г, E и т. н., или се
съединяват с друга греда, както при буквите А и Н.

3. Полегати греди (спадат към допълнителните).
Това са наклонените прави линии, изтеглени с пра¬
во или наклонено перо, конто стават широки, ко¬
гато имат направление отляво надясно, и са тесни,
когато започват отдясно наляво. Изтеглените с об¬
ло перо наклонени греди са еднакво дебели.

4. Съединителни греди наричаме тези линии,конто
свързват две греди.Те спадат към допълнителните
и понякога съвпадат с хоризонталните греди. Теби-
ват хорнзонтални съединителни греди (А, Д, Н, П,
Ц, Ш, Щ, Ю) и полегати съединителни греди (И,М).

5. Кръгли части на буквата. Към тях спадат за-
кръгляванията и надебеляванията по оста на бук¬
вата О. Различаваме две оси — ос I и ос П. Дъ-
гите и извивките следват надебеляванията и изтъ-
няванията според формата на буквата О.

6. Вътрешна форма на буквата, око. Това e форма¬
та на пространството, обградено от гредите на бук¬
вата. Тя трябва да бъде опростена и красива, за-
щото участвува в общата форма на буквата.
Когато основната форма на буквата e правилно из¬
градена, вътрешната форма също има правилно
очертание. Това лесно може да проверим, ако раз-
гледаме например формата на главната буква В,
поставена в хоризонтално положение по отвесната
и греда. Очертанието на пространството, заградено
от двете дъги, в първия случай на фиг. 324 се офор¬
мя неравномерно, а във втория — пространството
e изградено плавно и приятно.

7. Къси малки букви и къса част на малката
буква — частта, която се включва между основна¬
та линия за писане и горната линия на средното
поле, например при буквите а, г, е. и, л, о или об-
лите части на малките букви b, d, g, р, б и т. н.

8. Горни дължини на малките букви наричаме
продълженията на главните греди на малките бук¬
ви, конто излизат отгоре над късата част на бук¬
вата и заемат горното поле. Например при б, ф,
b, d, h, к, 1 и пр.

9. Долни дължини на малките букви са продъл¬
женията на главните греди на малките букви,конто
слизат надолу под късата част на буквата и заемат
долното поле. Например при д, р, у, р, q, g, j.
Горните и долните дължини спомагат за подобря-
ване на четливостта.

Горните и долните дължини в зависимост от ви-
сочината на средното поле биват малки, средни и

206

E — горна линия на малките букви; с — горна оптически компенсираща линия на кръгли и островърхи малки букви.
1 — главни греди; 2 — хорнзонтални греди; 3 — полегати греди; 4 — съединителни греди; 5 — кръгли части на бук¬
вата, ос I и ос II; 6 — вътрешна форма на буквата, око; 7 — къси малки букви; 8 — горни дължини; 9 — долни
дължини; 9а — дълги букви; 10 — серифи; И — черти за свързване на буквата; 12 — опашка; 13 — точка (капка,
зърно); 15 — ухо;~16 — примка; 17—свръзка; 18 —спойка; 20—ъгъл; 22—разстояние между буквите; 23—междуредие

323. Съставки на малките букви и тяхното наименование

големи. Малките горни и долни дължини обикно¬
вено заемат половината от височината на късите
букви, средните — 2/3 или една височина на къ¬
сите букви, а големите — над 2, 3 и пр. Прека-
лено малките или големи долни и горни дължини
пречат на четливостта.

10. Серифите са завършващи и украсни елементи.
За тях ще говорим по-нататък.

11. Черти за свързване на буквите. В ръкописните
и в особени курсивни наборни шрифтове някои
малки букви от латинската азбука имат черта за
свързване. Това са къси линийки, чрез конто се
скачва една буква със съседната. Обикновено свър-
зването става в долната част на буквата и в редки
случаи — в горната част.

Буквите а, с, d, e, h, i, k, 1, m, n, u имат чертички
за свързване долу, а буквите f, g, г — горе.
Тези чертички за свързване завършват формата на
буквата и са сродни на серифите.

12. Опашка. Тя e характерна отличителна съставка
в конструкцията на дадена буква, по която разли¬
чаваме тази буква от друга буква с подобна фор¬
ма. Например от прибавената към буква О накло¬
нена къса греда, която се стеснява вдясно и за¬
вършва тънко — като опашка — ce e получила
буквата Q; от прибавената опашка към хоризон-
талната греда на буква Ш ce e получила букватаЩ;
от прибавената към долната част на буква I къса
опашка ce e получила буква J и т. н.

Опашка може да наречем още и онази наклонена,
завършваща свободно греда, която постепенно се
изтънява и завършва вместо със серифи със засиле-
на извивка. Например при буквите К,Ж,Р,Я,Ц-

13. Точка, капка или зърно. Това e съставка на
буквата, която от конструктивен ce e превърнала
в украсен елемент под въздействието на гравьор-

ския резец.Например извивката на горната дъга на
малката буква а — също на с, f, г, s, у — e завър-
швала с къса чертичка надолу или със сериф, по
време на създаването на бароковата и класицистич-
ната антиква и курсив при работа с гравьорския
резец ce e превърнала в точка (капка или зърно).

14. Гръбнак или гръб наричаме горната извивка на
буква S, а също при С и буква г.

15. Ухо e допълнителната чертичка, поставена в
дясно към горната кръгла част на буква g.

16. Примка наричаме долната извивка на малката.
буква g, защото прилича на ласо.

17. Свръзка e мястото, където се съединяват две
греди или права греда с кръглата част на буквата.
Добре постигнатата свръзка между гредите играе
много важна роля в подобряванеестетическата фор¬
ма на буквите.

18. Спойка e мястото, където се съединяват гор¬
ната и долната част на малката буква g.

19. Врязване e навлизане на бялото поле в про¬
странството на буквата.

20. Ъгъл e мястото на пресичане на две греди. Раз¬
личаваме външни и вътрешни ъгли.

21. Аксанти и диакритически знаци. Аксанти,
или акценти (от лат. accentus — ударение) са зна¬
ци, конто се поставят върху буквите за ударение,
за подчертаване отделен звук или сричка. Диакри-
тическите знаци (от гр. Staxpíxtxóc— който служи
за различаване) са знаци, конто се поставят върху
буквите, за да преобразят звученето на буква,озна-
чаваща даден звук, в буква, означаваща друг звук.
Например в чешкия език има много диакритически
знаци — буквата С означава звука Ц, а след като
се постави върху нея диакритически знак (С), озна¬
чава звука Ч; буквата Z означава звука 3, а с диа¬
критически знак (2) — звука Ж-

207