A

DK

319. Отличителни белези на буквите

ААПД ББ
В Ее И И

ККЛ

J

320. Букви с различна форма

Подредим ли буквите според съставните им еле¬
менти, ние ще получим 3 групи:
Първа група — букви съставени от прави линии
А, Е, F, Н, I, К, L, М, N, Т, V, (W), X, Y, Z. Тези
букви можем да подразделим на букви, съставени
от една линия — I; от две линии — L, Т, V, X; от
три линии — A, F, Н, К, N, Y, Z и от четири ли¬
нии — Е, M (W).

Втора група — букви съставени от окръжност —
само буква О.

Трета група — букви със смесени съставки — пра¬
ви линии, окръжности и дъги: В, С, D, G (J), Р,
Q, R, S (U) подразделени на:

1. От окръжност и права линия — Q.

2. От дъги — С, S.

3. От права линия и дъга — D, (J), Р, G.

4. От две прави линии и дъга — R, (U).

5. От права линия и две дъги — В.

Това разглеждане на елементите на формата на от¬
деляйте букви показва, че само буквите I и О са
съставени от най-прости елементи и имат завър-
шена, самостоятелна форма. Буквата I се оформя
от една отвесна линия, а буквата О от окръжност
(която включва в себе си дъгата). Ако премахнем
единствения елемент, който оформя тези две бук¬
ви, от знака не ще остане нищо. Не e така при дру¬
гите букви — премахнем ли една съставка, оста-
ват още съставки. Затова много автори на книги
върху шрифта от Ренесанса вземат като основни
форми за построяване на една азбука именно бук¬
вите I и О (Пачиоли, Тори и други). Наистина спо¬
ред сведенията, конто ни дават формите на двете
букви за дебелината на отвесните греди, за накло¬

на, сключен с линиите за писане и положението на
оста и формата на буква О, ние можем да построим
останалите букви, като изберем съответния инстру¬
мент за писане.

Към същото разделяне на групи могат да се под¬
редят и буквите от българската азбука, макар че
поради по-големия брой на елементите подразделя-
нето e по-сложно.

Първа група — А, Г, Д, Е, Ж, И, К, Л, М, Н, П,
Т, У, X, Ц, Ш, Щ.

Съставени от една линия букви няма (освен в ста-
робългарската азбука I, ï, украинските i, ï и бело-
руската I).

От две линии — Г, Л, Т, У, X; от три линии —
А, И, К, Н, П; от четири линии — Е, М, Ц, Ш;
от пет линии — Д, Ж, Щ-
Втора група — само О.

Трета група — Б, В, 3, Р, С, Ф, Ч, Ъ, Ь, Ю, Я,
подразделени на:

1. Окръжност и права линия — Ф.

2. Окръжност и две прави линии — Ю.

3. Дъги — С, 3.

4. Права линия и дъга — Р, Ь.

5. Две прави линии и дъга — Б, Ч, Ъ, Я-

6. Права линия и две дъги — В.

7. Три прави линии и дъга — Й.

Според положението на елементите различаваме:

1. Букви, отворени наляво — 3, Ч, Ъ, Я.

2. Букви, отворени надясно — Б, В, Г, Е, К, Р, С,
Ц, Щ, Ь, Ю.

3. Отворени на двете страни — А, Д, Л, Ж, О, Т,
У, Ф, X.

4. Отвесни — И, Й, М, Н, П, Ш.

Всяка буква има свой завършен графичен образ,
получен от комбинацията между отделяйте състав¬
ки, което помага за лесното разпознаване и четене
на буквата. Освен това всяка буква има свой отли¬
чителен, характерен белег, чрез който лесно се раз-
познава, например: горната хоризонтална греда
на Г, трите хорнзонтални греди на Е, наклонената
греда на И, извивката на Р и други (фиг. 319).
При малките букви положението e по-особено.
Явяват се по-сложни извивки и се оформят горни
и долни дължини.
Основна форма на буквите

За да изясним понятието „основна форма", ще си
послужим с дефиницнята на Едуард Джонстън:
„Конструктивната или основна форма e най-про-
стата форма, която изтъква характеристичния
строеж, отличителните белези и съотношенията на
величините на всяка отделна буква".
Избирането на форми и пропорции на буквите за-
виси преди всичко от субективния вкус и от есте-
тическата подготовка.

Ширината на буквата и дъгите, местата и свързва-
нето на отделните греди помежду им, белите по¬
лета, конто те заграждат, придават на строежа на

204

формата нещо специфично,нещо лично. Този избор
на конструкцията на формата e почеркът на пише-
щия. По избраната форма можем да разберем вку¬
са и културата му. Затова казваме, че има добри
и лоши буквени форми (фиг. 320).
Основната форма на буквата получаваме, когато
инструменты- изписва само необходимите части за
разпознаване на буквите, без украсата и серифите
(т. е. чистата форма, същественото на формата),
като спазва субективния вкус на пишещия.
Субективният вкус в избиране на пропорции и ха-
рактерни форми най-ясно ще се отрази, ако се на-
пише с молив или с тънко драскащ инструмент една
азбука. Така написаните букви на азбуката ще
представляват „основната форма" на буквите, из¬
брана според личния вкус.

Ако написаните с молив форми на буквите туши-
раме с обло перо, то формата им няма да се изме¬
ни — само ще се надебели еднакво равната линия.
Тази форма се изменя, ако сменим инструмента за
писане или наклона на писането. Ако написаните с
молив форми на буквите тушираме с право перо,
ние ще видим, че еднакво дебелата моливна линия
на буквите се раздвижва от получените съобразно
посоката на перото тънки и дебели линии. Дости-
гаме до нова основна форма, написана чрез право-
то перо. Същото можем да повторим с наклонено-
то перо, с перото „Рустика" и други (фиг. 321).
Виждаме, че със сменяване на инструмента харак-
теристичният строеж остава. Най-напред се сменя
наклонът на оста, ритъмът и мястото на надебеля-
ванията на кръглите букви, разширяването и сте-
сняването на тънките и дебели греди на буквите.
Въпреки раздвижената графична форма,която при-
добиват от перото, изобразените букви, особено
крайните им части, изглеждат незавършени, стоят
отделени една от друга, не образуват категорична
редова линия. За да подобрим основната форма и
да й придадем завършен вид, трябва според из-
искванията и целта на писането да обработим до-
пълнително всяка буква с нови графически добав¬
ки — завършващи линии, серифи и други.
Съставки на буквите и техните наименования
В установената форма на отделните букви права-
та линия, дъгата и окръжността, съпоставени по¬
между си, са заели характерни положения и из-
пълняват различии функции.

Според положението, което заемат тези съставки
в пространството, различаваме: 1. Отвесни прави
линии. 2. Хоризонтални прави линии. 3. Наклоне¬
ни прави линии. 4. Окръжност. 5. Дъги. Но според
функцията, която изпълняват при изграждане на
буквата, те биват: главни и второстепенни (спома-
гателни, допълнителни).

За да се завърши основната форма на буквите, към
главните и второстепенните греди обикновено се
прибавят завършващите и украсни елементи.

АОВЕ
АОВЕК
АОВЕК
АОВЕК

АОВЕК

с обло перо

с и рано перо
О"

с наклонено
перо 18°15'

с перо
„Рустика"70о

321. Изменяне на основната форма в завіісимост от упо-
требявания инструмент за писане

Когато пишем надпис само с главни букви, ние
разполагаме буквите между две успоредни линии,
а редовете отдалечаваме един от друг.
Когато пишем едновременно главни и малки букви,
лпнейната система за писане се усложнява — тя
става четирилинейна или петлинейна, като към
тези основни линии имаме три оптически компен-
сиращи линии за островърхите и кръглите главни
и малки букви.

На фиг. 322 e показано как се разполагат само
главните букви в петлинейната система, като гор¬
ната линия на средното поле не e отбелязана из-
цяло.

На фиг. 323 са разположени едновременно главни
и малки букви и са отбелязани всички линии на
петлинейната система.

С буква A e означена линнята, която ограничава
горните дължини на малките букви.
С буква В e означена линията, която ограничава
долните дължини на малките букви.
Разстоянието между линнята А и линията В в ти-
пографията се нарича кегел, височина на реда.
С буква С e означена основната линия за писане
или основна шрифтова линия. На нея се опират
долните краища на главните букви и късите фор¬
ми на малките букви.

С буква D — горната линия на главните букви.
С буква E — горната линия на средното поле.
Пространството между линиите Л и D се нарича
аксантово поле.

С буквите a, b и с са означени трите оптически
компенсиращи линии на кръглите и островърхи
главни и малки букви.

205