1
D
CE
tnuz KCJZ 1 Л-і: 5b 305. /. Молив. 2. Тебешир. З.Креда. 4. Нажежещ_игла. іірапилію ііоставсио uopo іісііравмлно 309. Об ли пера. Редис А.А.А.М 310. Широки (1, 2, 3, 4) и остри (5) пера пд EOI 311. Перо О — въжеобразна линия Г I « Z I I N 312. Перо Т, перо Z и перо N — лентообразна линия Л.ІА.ІА.І 313. Различна графична следа мата на такива букви прави впечатление на неза- При оформяването на някои шрифтове се налага 1. Неподходящ за целта инструмент — например 2. Когато много букви от шрифтовата поредица не 3. Когато заместваме едно перо с друго, за да по¬ 202 Правого перо държим напречно. Дръжката на пе¬ Върху комбинираното съчетание на тези съставки Ако разчленим елементите, от конто e съставена 314. Въртене на перото д^км 315. Въртене перото по направление на формата ІАОІ 316. Заместване едно перо с друго І7\-3(ип 317. Основни съставки на буквата І_\/СЭ 1 2 3 4 5 6 с обло перо В і_\/о 1 2 с право перо 3 4 5 6 LLVO 12 3 4 с наклонено перо 5 6 203
5. Фломастер
вършена. Краищата трябва да бъдат завършени до-
пълнително с остро перо под прав ъгъл.
б) Широките пера (перо Т, перо Z, перо N), движе-
ни по вълнообразно направление, дават меняща де-
белината си линия — тъй наречената лентообразна
линия,изградена от тънки и дебели части(фиг.312).
Ако се държи перпендикулярно на линиите за пи¬
сане, перото Т оставя следа с краища, успоредни
на хоризонталните линии за писане; перо Z оставя
следа с краища, конто сключват ъгъл с хоризонтал¬
ните линии за писане вляво, а перо N — следа с
краищата, конто сключват ъгъл с хоризонталните
линии за писане вдясно (фиг. 313). Но различии
хора различно държат перото спрямо хоризонтал¬
ните линии. От ъгъла на перото спрямо ръководни-
те линии за писане зависят различните конструк¬
ции и стилове на буквите и затова ще вземаме под
внимание при нашите разсъждения само графич-
ната следа, която оставя перото върху материала за
писане.В нея са отразени всички данни от наклона
на перото спрямо хоризонталните линии за писане.
Най-удобна за писане e плоскостта на масата, пул-
та или дъската, наклонена повече от 30 градуса.
Шрифтописецът избира перо според целта и в за-
висимост от своя начин на държане на перото.
При нормално държане на перото дръжката му со¬
чи към дясното рамо. Палецът, показалецът и сред
ният пръст леко поддържат перото. Безименният-
и малкият са свити и прибрани към дланта, за да
дадат възможност на трите пръста, придържащи
перото, да се движат свободно. Тежестта на ръката
пада върху лявата възглавничка на дланта. Ръбът
на перото едва се докосва до писмената повърх¬
ност с цялата си плоскост. Ръбът на перото при
писане трябва да сключва с ръководните линии ви¬
наги един и същ ъгъл.
Въртене на перото
отклоняване от нормалното държане на перото.
Въртене на перото по посока на гредите става, ко-
като сме избрали:
ако искаме да оформим с право перо безосови букви
(фиг. 314). При кръглите букви О, G, Q ръбът на
перото постоянно трябва да се върти.
произлизат от дуктуса на перото — например бук¬
вите А, К, М, N, S, U, V, W, X, Y, Z от класици-
стичната антиква. За да оформим тънките им гре¬
ди, трябва да извъртим ръба на перото да стане
успореден на посоката им или да ги очертаем с
левия ъгъл на ръба на перото (фиг. 315).
лучим исканата буквена форма, трябва да изменим
начина на държането му (фиг. 316 а, Ь), например
когато заменим перото рустика (а) с право перо(Ь).
рото e успоредна с ръководните линии.
Въртенето на перото без причина води към безсти-
лие и грозни шрифтови форми.
Най-простата съставка за графично изобразяване
на шрифтови форми e изтеглената линия с туш или
с друго скрепяващо видимостта средство (фиг. 317).
Отвесната и наклонената линия имат две стра-
ни — лява и дясна и два края — горен и до¬
лен (1). Положението при хоризонталната линия се
изменя. При нея различаваме горна и долна стра¬
на, ляв и десен край (2). Ако линията e кръгла.то
според положението и различаваме външна и въ-
трешна страна, отворена наляво или надясно, на-
горе или надолу. Тези страни се изменят с изменяне
положението на кръглите линии и външната страна
може да стане вътрешна при обратно извиване (3).
Когато облото перо О (фиг. 318, А), широкого пра¬
во перо Т (фиг. 318, В) и широкото наклонено перо
N и Z (фиг. 318, С) се държат в неизменно поло¬
жение спрямо ръководните линии (т. е. като се
запазва сключеният с тях ъгъл), движени в различ¬
ии направления по писмената повърхност, перата
имат свойството да повтарят дадени ритмични фор¬
ми, конто остават неизменни и са основни съставки
на писането. Формите са шест основни групи ли¬
нии, конто в зависимост от сключения ъгъл се раз-
ширяват или стесняват (фиг. 318і до в):
1. Отвесни. 2. Хорнзонтални. 3. Наклонени отляво
надясно. 4. Наклонени отдясно наляво. 5. Извити
наляво. 6. Извити надясно.
e изградена азбуката от главни букви, а с малки
отклонения са изградени малките букви.
Буквата сама за себе си
Форма и съставки на буквите
Финикийците установили подредени в азбука зна-
ци за съгласни звуци. След тях елините прибавили
знаци за гласните А, Е, I, О, Г и допълнително зна-
ци за звуци неупотребявани в семитската азбука
Ф, X, Т, a Q, за разлика от малкото о. По-късно
римляните видоизменили Г, Д,А,П, S, изостави-
ли Ѳ, S, Ф, W, Q, използували беотийското или
фалиско R, добавили трите букви F, G, Q (по¬
нови знаци, създадени през Средновековието, са
J, U, W) и така усъвършенствували и завършили
развоя на азбуката с главни букви. С установява-
нето на азбучните знаци започнало уточняване на
формата на буквите и грижата за красотата на
буквата. Формата на буквата се развила в Елада,
а в Рим тя достигнала до съвършенство и красота,
ненадминати до днес.
основната форма на всички главни букви от латин-
ската азбука, ще установим само две прости съ¬
ставки: 1. Права линия. 2. Окръжност (която
включва в себе си дъгата).
318. Шест основни групи линии