сане върху перото, влияе върху някои графични
тънкости при изграждане формата на буквите. На¬
пример при изтегляне наклонените линии на бук¬
вите тази сила противодействува най-много. Съпро¬
тивлението влияе върху движението на перото,
противопоставя се на волята на ръката и някъде
отклонява линията.

Към противодействуващите сили спадат материа-
лите, върху конто се пише или врязва шрифтът —
хартия, глина, папирус, пергамен, камък, дърво,
плат, метал и други. Тези материали имат различна
структура, грапавина, твърдост. Според своята
структура те оказват по-малко или по-голямо съ-
противление на пишещия инструмент и влияят
върху някои стилни особености на формата.
Пера

Ние познаваме множество различно устроени и с
различна форма инструмента за писане. От форма¬
та на инструментите за писане зависи формата на
буквата. Инструментите за писане ще наричаме с
общото название „пера". Едни от тях — моливът
тебеширът, кредата, нажежената игла — са едно-
временно инструменти, изграждащи формата на
буквата, и материали, скрепяващи видимостта и.
Другите инструменти — тръстиковото, птичето и
металното перо,четката,фломастерът— се нуждаят
от материали, конто посредничат за скрепяване на
формата и създаване видимостта й. Такива посред-
ници са течните писмени средства — тушът, баг¬
рите, мастилата (гр. xivvaßapt — киновар; гр. (îiXav —
мастило, черна боя; грДухаиатоѵ—варено масти-
ло; лат. atramentum — мастило. От IV век насам
се употребява наименованието tincta).
Освен това нужни са материали, върху конто се
пише — листа или кора от дърво, папирус, перга¬
мен, хартия.

Според материала, от който са направени, пера-
та биват:
1. Растителни пера

а) Обикновена цилиндрична пръчица (от върба,
люляк и други), отрязана перпендикулярно на дъл-
жината и. При писане се държи отвесно спрямо
плоскостта, за да се опира с цялата си кръгла част.
При всички направления тя оставя еднакво дебела
линия, т. е. въжеобразна следа. Цилиндричната
пръчица служи като инструмент за писане на без-
осови букви (гротескови, фиг. 299).

б) Тръстикови пера. — Те водят началото си от
Египет. Гърците ги наричали xaXajxoc (каламос),
още Sóvaxe; àxpofteXeîç (островръх камъш, тръсти-
ково перо за писане), хкХоціоі ¡АЕаоахі§£Тс(разцепена
по средата тръстика), Siájlunzoi (украсен с резба
камъш) и други. Двата края на цепнатия връх на-
зовали yXucpioeç (цепнатина), или xépa-ca, àxi'Seç
v.aXá|xwv (рогче, острие, връх на камъша).
Тръстиката се беряла през пролетта и се поста-
вяла да съхне до огнището около шест месеца

(Cucuel). Изсушената тръстикова тръбичка имала
черен или жълт цвят. Нарязана на парчета от по
20 см, тръстиковата тръбичка се приготовлявала
за писане, като се подрязвала напречно с остро
ножче (o¡i,íXr¡, scalprum, scalpellum). Получавал ce
широко подрязан, цепнат по средата връх, който
давал лентообразна следа. Този инструмент нари¬
чали каламос (фиг. 300).

в) Друг растителен материал, употребен като ин¬
струмент за писане, бил палмовото клонче, подря-
зано по същия начин.

Тези инструменти могат да се използуват и днес
за писане на едри букви (по-високи от 1,5 см).

2. Птичи пера

Птичите пера със своята пружинираща гъвкавост
и твърдия си връх били много удобни инструменти
за писане върху пергамен. Шрифтописците изби¬
рали едрите пера от гъска, патка, сврака, пуяк,
врана и от други птици. Най-напред от цялото пе¬
ро, дълго около 30 см, премахвали перушината. За
да не пречи леката горна част, изрязвали перото на
дължина от 15 до 20 см. След това подрязвали на-
преко широкия край на перото, оформяли връх и
леко го разцепвали (фиг. 301). Този инструмент
служел за написване на дребни букви. Ако върхът
на перото се подреже съвсем остро, с него може
да се пишат тънките калиграфски букви на барока
и англе.

3. Метални пера

Това са днес употребяваните индустриално пригот-
вени метални пера (фиг. 302). Те наподобяват фор¬
мите на обикновените инструменти за писане, но
металът по-мъчно се изхабява и затова се предпо-
читат заради трайността им. Въведени са в упо-
треба през втората половина на XVII век.

4. Други пера и инструменти

Гърците употребявали тънка оловна пръчица (гр.
[loAußSoc или [loXTSoç — оловен калем, оловен мо¬
лив, фиг. 303) за начертаване, за теглене на линии.
Този молибдос или молибос бил предходникът на
нашия графитен молив.

Стилусът (лат. stilus — остър кол, писалка — фиг.
304) бил изработван обикновено от кост, бронз,
желязо и в редки случаи от благородии метали.
Той служел за писане върху восъчните таблички.
Четката (фиг. 305) — обикновено плоската четка,
иаправена от животински косми — служела за на¬
писване на едри временни надписи, например над¬
писите по стените на Помпеи и други. Акварелна-
та четка се появила по-късно. Тя e устроена така,
че космите и се събират в остър връх.
Длетото (фиг. 306) служело като каменоделски ин¬
струмент, който освен за издялване и изглаждане
на камъка бил употребяван за издълбаване на бук¬
ви в гладка повърхност на плочата.
Островръх метален инструмент също служел за
издраскване на букви върху метални плочи, съдове

200

и други. Например: Radiernadel — стоманена игла

за работа върху метал (фиг. 307).

На фигура 308 са показани различии инструменти

за писане.

Според подрязването (формата на инструмента)

перата биват:

1. Обли пера

Най-простото обло перо e една цилиндрична пръ¬
чица, подрязана перпендикулярно на дължината
и, като вместо връх се образувала кръгло завърш-
ваща плоскост.

Металното перо „Редис" завършва с кръгообразно
листенце, сгънато под ъгъл от 60 градуса. За да
изтича мастилото правилно и за да оставя пълна-
та си ширина на следата, листенцето на перото„Ре-
дис" трябва да бъде положено плътно с цялата си
повърхност върху писмената плоскост (фиг. 309).
Тези обло завършващи растителни или метални
пера служат за оформяне на букви с еднакво де-
бели греди (например гротеск, ежиптиен). В прак¬
тиката се наричат перо О.

2. Широки пера

Върхът на тези пера e широк. Той се състои от
длетовиден ръб и от ляв и десен ъгъл на ръба.
Според това как са подрязани, широките пера се
подразделят на:

а) Право подрязано перо — ръбът на перото e пер¬
пендикулярен на дръжката. Левият и десният ъгъл
на ръба на перото, образувани от лявата или дяс¬
ната отвесна страна на перото със самия ръб на
перото, са прави ъгли. В практиката се нарича пе¬
ро Т (фиг. ЗЮі).

б) Подрязано с наклон нэляео перо, ръбът на пе¬
рото образува ъгъл спрямо дръжката наляво (от
15 до 45 градуса). В практиката се нарича перо Z
(фиг. ЗІОо).

Перо с наклон наляво, по-голям от 45 градуса, на¬
ричаме перо „Рустика". С него се оформят букви
с хоризонтална ос (фиг. 3103).

в) Перо подрязано с наклон надясно. Металните пе¬
ра с този наклон обикновено в практиката са из¬
вестии под името перо N (фиг. 3104)- Това перо дава
по-тънки хорнзонтални линии и разширява накло¬
нените от дясно на ляво греди, което e характерно
при буквите М, X и Z.

3. Остри пера

Пера с много остър връх. Те са птичи или метал¬
ни пера. Употребяват се за бароковите букви и ка-
лиграфното англе (фиг. 3105)-
Според следата, която оставят:
а) Облите пера(перо О), движени по всички направ¬
ления, остават графична следа с еднакво дебела ли¬
ния навсякъде — тъй наречената въжеобразна ли¬
ния (фиг. 311). Отвесните, хоризонталните, накло¬
нените и кръглите линии имат една и съща дебели-
на. При работа с това перо краищата на буквите се
закръгляват от облата част на инструмента. Фор-

299. Цилиндрична пръчица

300. Каламос

301. Птичи пера: 1. Широко подрязано. 2. Остро подрязано

шк

3 4

302. Метални пера: 1. Обло перо (Редис). 2. Широко перо.
3. Широко наклонено наляво перо. 4. Широко накло¬
нено надясно перо. 5. Остро перо

303. Молибдос и графитен молив

5=3

304. Стилус

305. Четка: 1. Плоска. 2. Остра, акварелна

-г>Е

306. Длето

307. Гравьорска метална игла

201