Бившите собственици на букволивните не са жи-
вели с проблемите на шрифта и затова не са ни
оставили никакво шрифтово наследство. За удоб¬
ство и печалби внасяли всички шрифтове от чуж¬
бина. Обикновено са купували вече демодирани
образци, защото са били по-евтини. Формите на
буквите били изградени от хора, конто не са по¬
знавали нашия език и писмо, което личи от нераз-
витите горни и долни дължини на редица букви и
от механичното намаляване на някои главни букви,
вместени в средните линии на малката азбука.
У нас са направени два опита за създаване на на¬
борни шрифтове, но те са незадоволителни. Пър¬
вият опит, направен в Държавната печатница, не e
дал резултат, а опитът на букволеярната на Сира-
ков дава един широк, скучен, лошо пропорциони-
ран гротеск, известен под името „Сира". Формите
му са също заимствувани отвън. Изрязан бил съ¬
що един силно украсен шрифт, наречен „Белве",
който имал ограничено поле за употреба.
Сегашното състояние на шрифтовете у нас не e по-
добро и докато не устроим специална база и под-
готвим специалисти-гравьори да могат да изрязват
наш, български наборен шрифт, винаги ще бъдем
зависими от вноса отвън.
Правени са редица опити да се активизира създа-
ването на нови български наборни шрифтове.
Веднага след 9 септември 1944 г. през 1945 година
в КНИК под председателството на Александър 06-
ретенов и Стоян Сотиров се провежда първото
съвещание за изготвяне проекти на нови наборни
български шрифтове.
През 1947 г. в Българската академия на науките —
Института за изобразителни изкуства, тогава ръко-
воден от Иван Лазаров, се взема решение да се
обяви конкурс между специалистите за създаване
рисувани проекти на български наборен шрифт, а
на друтата година — 1948 — решават да бъдат при-
влечени за тази цел художниците Борис Ангелушев
и Васил Бараков. Мероприятието не се осъществи-
ло. Грижите на Партията и Правителствотоза подо-
бряване състоянието на шрифтовия фонд се изрази-
ха в историческия документ от 1953—министерско¬
го постановление за подобряване състоянието на
детската литература и илюстрация, в което за-
дължиха Главната дирекция на издателствата,
полиграфическата промишленост и търговията с
печатни произведения да проведе редица меро¬
приятия и обяви конкурс за нови български на¬
борни шрифтове.
По същото време в Главната дирекция на полигра¬
фическата промишленост се провежда заседание за
обявяване на конкурс за наборни шрифтове. Едва
след десет години — 3 февруари 1958 г. — Упра¬
вление „Полиграфиздат" обяви първия конкурс за
проекти на нови български наборни шрифтове.
Бяха представени недостатъчен брой проекти, за да
осигурят редовността на конкурса, а самите проек¬
ти бяха на много ниско ниво. Резултатът от този
конкурс беше незадоволителен и не можеха да се
отделят проекти за внедряване в производството.
На 9 януари 1960 г. беше отново насрочена в БАН
под председателството на Александър Обретенов
и Васил Захариев сесия, в която се разгледа
проблемът за наборните шрифтове.
Загрижено за шрифтовото богатство, Управление
„Полиграфиздат" с активната намеса на Димитър
Райков на 18 октомври 1960 г. отново обяви кон¬
курс за наборни шрифтове със срок 31 декември
1961 г. В този конкурс получиха първа премия
художниците Олга и Васил Йончеви за шрифта
ренесанс антиква.
Ако милеем за книгата и полиграфията, трябва да
отделим особено внимание на наборния шрифт и да
развием много нови, разнообразии наши, българ¬
ски шрифтови гарнитури.
::шс:.:.;оЕ
297. Заглавка от Тотю Данов
•ЧахіЬа«
298. Заглавка от Кънчо Кънев
ЧАСТ II
ШРИФТЪТВ ПРАКТИКАТА