XPÖ/£
АВТОМАТИЧНА
СТАНЦИЯ
S"
5*
*УА0ЖЕС7&
rasar
с
ъ
5>
^. 2-VIII-1971 <£
о
а
и
¿•софи^
*
*'
2РЗ. Проекта за пощенски печати от Олга Йончева
лекота. Характерни за него са шрифтовете, конто
имитират детски почерк — свободен, привлекате¬
лен и интимен.
Любен Зидаров e оформил редица книги със заглав¬
ии букви, в конто e вплел рисунки (фиг. 292).
Милка Пейкова e родена на 19 септември 1919 г.
в с. Павел, Свищовско. Завършила e Художествена
академия в София през 1948 г. Работи живопис и
приложна графика.
За М. Пейкова шрифтът e проблем и към него тя
пристъпва с много любов, а сръчното и чистото из-
пълнение допринасят да се изяви още по-силно ней¬
ният графичен замисъл и вълнения.
Пейкова при оформяването на книги предпочита ед-
рите, високите букви с гротескови форми и с тях
създава свои, особени композиции, при конто гру-
пирането на шрифтовите елементи противопоставя
и балансира чрез едрите плоскости на фона.
Шрифтови творби на Пейкова са показани на фиг.
294 и таблици стр. 335 и 336.
Тотю Данов e роден на 7 юни 1918 в Нови Пазар.
Завършил e Художествена академия през 1947 г.
Тотю Данов се прояви като изряден шрифтов май¬
стор (фиг. 297). Като художествен редактор в из-
дателството на Българската комунистическа пар¬
тия умело ръководи работата по оформяване на
книгите, където шрифтът e богато застъпен, и из-
дигна графичния облик на изданията на завидна
идейна и естетическа висота.
Олга Йончева e родена на 12 юли 1919 г. в Со¬
фия. Завършила e Художествената академия през
1943 г. Занимава се с графика, оформяване на
книги и шрифт.
Олга Йончева активно участвува в подобряване на
формата на буквите от различии шрифтови се¬
мейства (фиг. 293 и таблици стр. 247, 291, 315,
317, 318, 319, 320 и 350).
В творбите на Йончева преобладават изящните
класически шрифтови форми. Тя има значителни
успехи в подобряването на шрифтовите обложки
и корици за научни издания, в конто има отмерен
ритъм, изискана сериозност, естетическа форма
и задушевна привлекателност.
Шрифтът в кориците и титулните страници на
Евгени Клинчаров се подчинява на неговите осо¬
бени стилни решения.
Димитър Кандимиров, Елена Маринчева и Здравка
Тасева като художници-графици и в прякатасй слу-
жебна работа като художествени редактори допри¬
насят за развитие формите на шрифта.
Иван Кьосев e роден на 5 януари 1933 г. в Бургас.
Завършил e през 1957 г. Внешня институт за
изобразителни изкуства „Николай Павлович" —
ателие илюстрация при проф. Илия Бешков. За¬
нимава се с графика и илюстрация.
Кьосев владее всички видове шрифтови форми —
рисувани и писани, изпълнени точно, с много финес
и с тънко художествено чувство за детайлите(фиг.
295 и таблици стр. 300, 352, 355, 371).
В писания курсив на Кьосев от различните видове
преобладават форми с динамичен дуктус. В някои
от тях има още неизживяна самоцелна виртуозност,
което намалява четливоетта, но въпреки това тя e
със зряла художествена и привлекателна форма.
Владислав Паскалев e роден на 13 ноември 1933 г.
в София. Завършил e през 1958 г. Висшия инсти¬
тут за изобразителни изкуства „Николай Павло¬
вич", ателие илюстрация при проф. Илия Бешков.
Паскалев се занимава сериозно с проблема за фор¬
мата на шрифта и с удивително майсторство и вкус
извлича от историческите форми на антиквата и ки¬
рилицата нови съвременни форми (фиг. 296 и таб¬
лици стр. 257, 332, 351).
Характерно за Паскалев е, че той в сложните за¬
главия умело постига своеобразно композиционно
подреждане и създава връзка между всички букви,
при което шрифтът действува компактно или звучи
като арабеска.
Димитър Трендафилов e роден на 2 септември
1937 г. в Бургас. Завършил e Висшия институт
за изобразителни изкуства „Николай Павлович"
през 1965 г. Трендафилов e извънредно сръчен
и отлично школуван майстор на писането с перо
на най-разнообразни шрифтови форми. Той ед-
накво виртуозно и прецизно пише подвижните
курсиви на канчелареските, сложните съетавки
194
на барока, характерните белези на кирилицата,
хладните форми на шрифта англе и тежката
структура на рустиката. Трендафилов умее в
някои шрифтови стилове да балансира противо-
речиви огъвания на гредите на буквите, да ги
раздвижи и да ги доведе до естетически завър-
шени форми, без да деформира буквата (табли¬
ци стр. 370, 375).
Кънчо Кънев e роден на 10 май 1939 г. в Нова
Загора. Следвал e във Висшия институт за изо¬
бразителни изкуства „Николай Павлович", отдел
„Плакат" при проф. Александър Поплилов.
К- Кънев има склонност към рисуваните шриф¬
тови форми. Той изгражда здрави, пълнозвучни
форми (фиг. 298, таблици стр. 313, 372 и 373).
Тодор Попов e роден на 10 февруари 1931 г. в с.
Извор, Бургаско. Завършил e през 1960 г.Висшия
институт за изобразителни изкуства „Николай
Павлович", ателие „Графика".
Тодор Попов отскоро навлезе в проблемите на
шрифта и разработи няколко интересни проекта
за наборен шрифт (таблици стр. 379 и 380). Голя-
мата любов към шрифтовото изкуство и неумор-
ната работа донесоха на Попов една междуна¬
родна награда на конкурса, обявен от СИВ, за
нови наборни шрифтове през 1971 г.
Други млади шрифтооформители, конто влагат
проблем в работата си с шрифта, са Кирил Го-
гов (таблица стр. 381), Стефан Груев (таблица
стр. 382), Никола Николов (таблица стр. 384 и
385) и Марин Подмолов (таблица стр. 383).
Въпреки огромния напредък и блестящите пости¬
жения в облаетта на шрифтовото изкуство и спе-
циално на писания шрифт, станали след Девети
септември 1944 г., пред българскитехудожници-
майстори на шрифта предстоят за разрешение още
редица сериозни задачи:
1. Да се завърши започнатата упорита борба за тър-
сене и уточняване на нови естетически форми, чрез
конто ще се разграничи графическия образ на мал¬
ките букви от този на главните букви.
2. Да се подобрят в по-удобни форми някои слож-
ни букви.
3. Да се увеличи шрифтовото ни богатство чрез
разработване на класически образци.
И накрая най-важната задача —
4. Да се създадат шрифтови форми с подчертан
национален характер на базата на съвременните из-
исквания.
Наборните шрифтове, употребявани в България,
не можем да смятаме и разглеждаме като шрифтове,
претърпели българско развитие, защото те са из-
готвени вън от страната и са следвали измененията,
конто са ставали в чужбина. Българският шрифтов
фонд от наборни букви e много беден. Най-често
се употребяват шрифтовете латине, Корина, сира и
няколко остарели и износени гарнитури.
жар под пе~
пелта
Ызар
Я Куб Кола с
294. Заглавки от Милка Пейкова
Айвънхоу
•"Ѵрсісин
1СоЛ0уел
ТГс\і/ісиРГ
295. Заглавки от Иван Кьосев
А децата ?
296. Заглавки от Владислав Паскалев
195