ХУДОЖНИКЪТ
ВИКТОР юго
сшите
ЕМГДРШі
книги
сК^тпбгапЭіг
290. Заглавки от Васил Бараков
нето на всеки брой на вестник „Литературен фронт"
образец на шрифтовото изкуство и посочи как да се
използува шрифтът като оръжие за агитация.
На Борис Ангелушев се дължи създаденият пиетет
към шрифта у много млади художници.
На фиг. 289 и таблици стр. 311, 337, 365a, 374, 376
и 377 са показани шрифтове от Борис Ангелушев.
Един от нашите отлични шрифтооформители.който
ce e развил самостоятелно, e Васил Бараков. Той e
роден на 4 септември 1902 г. в Казанлък. Работил
като писар в Апелативния съд в Пловдив и достиг-
нал по-висши длъжности, обаче любовта му към
изкуството го отвежда през 1927 г. в Художестве¬
ната академия. Работил e в Пловдивския народен
театър, където покрай декорите и живописта e пра¬
вил великолепии рекламни театрални шрифтови
платна, конто за съжаление не са запазени.
Васил Бараков пише с перо и работи с четка, има
здраво чувство за архитектониката на буквата и
изгражда здрави форми. Монументалните и бароко-
ви форми му допадат наред с тежките кирилски
букви. В неговото шрифтово творчество като офор-
мител на книги преобладават спокойно изградени-
те форми, макар и раздвижени. Понякога в стре-
межа си към изписване на отделни нюанси на бук¬
вата се увлича с детайлиране.
Шрифтови творби на Васил Бараков са показани
на фиг. 290 и таблици стр. 252, 304, 312, 334.
След 9-ти септември 1944 г. шрифтът се разви в
няколко направления:
1. Чрез шрифта като графично средство за общу-
ване и като неразделна част от нагледната агита¬
ция се изпълняваха важни партийни задачи —
пропагандиране придобивките на политическата и
културната революция и отразяване измененията,
конто ставаха в нашия обществен живот. Много-
бройни агитационни и пропагандни материали —
лозунги, плакати, временна и трайна украса, стен-
вестници и пр. — спомогнаха да се развие писания
шрифт на впсоко естетично ниво. Шрифтописците
се върнаха към инструмента за писане (перо, четка
и прочее), чрез конто получаваха естествената фор¬
ма на дуктуса на перото. Покрай големите постиже¬
ния някои шрифтови форми носят още евтин вкус
и с тях се прекалява и някои помещения се претру п-
ват с лошо написани надписи.
2. Пропагандирането на търговските стоки същѳ
разви свои шрифтове.
И така, на улицата и в предприятията се развиха
бързописните и рекламни шрифтове, а при офор-
мяне на някои витрини, калкани и други — украс-
ните шрифтове.
От друга страна липсата на подходящи наборни
шрифтове за заглавки на статии, разкази и други
материали в списания и вестници роди нуждата да
се пишат от художници разнообразии рубрики, за¬
главии надписи, диаграмм, карта. Тази липса за-
трудняваше и същевременно спомогна да се раз-
вият у нас нови видове форми на буквите. Много
списания и вестници добиха естетичен вид и инди¬
видуал на физиономия.
Неудобство е, че някъде не се използуват винаги
добри образци и форми, дошли чрез перото, а се
вземат готови, често лоши форми и се смесват. Така
се стига до безстилие. Някои оформяват буквата по
предварително неправилно заучени образци и при-
гаждат движението на перото към тези образци.
Но има и трети, лишени от талант и знания, чиито
работи са плод на лош вкус и им липсва всякакъв
професионален опит. Те се проявяват там, където
няма сериозен контрол или има приятелско насър-
чаване на случайни хора.
Трябва да се отбележи със задоволство, че от ня¬
колко години насам в издателската практика при
оформяването на корици, титулни страници, за¬
главии надписи и гърбове на книги сме успели да
издигнем шрифта като изкуство на висота, достойна
за времето ни. Положените големи усилия от ня¬
колко художници — шрифтови майстори —да раз¬
нообразят шрифтовите образци, да обогатят зна-
нията за шрифта, повишава вкуса към изграждане-
то на отделната буква по пропорции, архитектони¬
ка, плътност. Високите изисквания на издателства-
та за добър шрифт допринесоха за прецизността и
чистотата на изпълнението.
192
(Z) ж о ф р и !5у7/7 и и' г;
ілите
ла^м>о^<а-
291. Заглавки от Александър Поплилов
След пионерите в шрифтовата облает Борис Анге¬
лушев, Александър Жендов, Георги Атанасов,
Васил Захариев, Никола Тузсузов, Стоян Сотиров,
Васил Бараков, Николай Шмиргела, като много
от тях още непрестанно продължават да разработ-
ват шрифтовите видове, броят на художниците,
конто имат творчески подход към шрифта, нарас-
на. Шрифтооформители с голям графичен талант
откриваха помежду си постиженията на собстве-
ния си опит и в задружна работа се създаде пря-
ката връзка между няколко поколения художници.
Александър Поплилов, Любен Зидаров, Иван Ра¬
дев, Милка Пейкова, Георги Ковачев, Тотю Данов,
Димитър Кандимиров, Стефан Сърмабожев,Елена
Маринчева, Здравка Тасева, Евгени Клинчаров,
Олга Йончева, Жана Костуркова, Петър Доев,
Васил Стоянов, Мери Кънева и младите — Иван
Кьосев, Владислав Паскалев, Иван Богданов,
Евгени Босяцки, Петър Петрунов дават своя при¬
нос в обогатяване на шрифтовото изкуство. Тези
утвърдени графици и шрифтооформители ежеднев¬
но разработват формите на шрифта и влагат про-
блеми в своите творби. Търсят нов графичен образ
на буквата, подобряват и приспособяват стари фор¬
ми. Много от тях внесоха свой индивидуален стал
в изграждане на буквата и обогатиха шрифтовата
ни култура.
Александър Поплилов e роден на 12 май 1916 г.
в гр. Кула. Завършил e Художествената академия
през 1940 г. Занимава се с живопис, приложна гра¬
фика и илюстрация.
Надарен с богато въображение, изобретателност,
подвижен комбинативен ум, Поплилов, умело съче¬
тава разнообразните форми на шрифта с рисунката
и чрез тях въвежда в епохата. Владее до съвършен-
ство техниката на раздвижените шрифтове, писани
с четка и перо.
Той въведе писания с акварелна четка или терлин
динамичен шрифт, в който движението и нервният
дуктус предават сила и бурна напрегнатост. С ак-
варелната четка като инструмент за писане се
работи трудно, но Поплилов извлича чрез нея же-
ланите форми — различии по вид и своеобразии по
звучение, неочаквани, смели, обаче винаги кон-
структивни.
Не e прецизен в изпълнението, ала формата на бук¬
вата и композицията на шрифта e отлично изгра¬
дена (фиг. 291).
Любен Зидаров e роден на 23 декември 1923 г.
във Велико Търново. Учил e в Габрово, завършил
Художествената академия в София през 1948 г.
Зидаров e график и илюстратор. За него шрифтът
не e основен проблем, но го работи с обич и уме¬
ние. Свързва го със своеобразния си стил с корици,
илюстрации и рисунки в списания.
Зидаров борави с всички видове шрифтови форми—
писани и рисувани — изпълнени много сръчно и с
ЗЪлгъа/ніѵи
292. Заглавка и заглавна буква от Любен Зидаров
193